Решение № 1955 от 19.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12208/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Казанлък, чрез представител по пълномощие – адв. А. Станчева от Адвокатска колегия – Стара Загора срещу Решение № 4081/20.10.2025 год., постановено по административно дело № 132/2025 год. по описа на Административен съд – Стара Загора. Заявено е твърдение, че оспореното съдебно решение е незаконосъобразно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По мнение на оспорващия, основните спорни по делото въпроси се свеждат до следното: 1) разполага ли кмета на общината с правомощия да преценява валидността на гражданския договор, сключен между търговец - превозвач и физическо лице – водач в случаите, когато се иска от административния орган издаване на Разрешение за извършване на таксиметров превоз от името на търговеца, но за сметка на водача и 2) представлява ли нарушение на принципа на последователност и предвидимост, залегнал в чл. 13 от АПК, отказът на административния орган да издаде даден документ, ако установи липса на законова предпоставка за издаването му, която липсва при същите факти и обстоятелства, в предходен момент, не е установил по друга процедура? С оглед така очертания предмет на спора, касаторът не споделя мотивите на първоинстанционния административен съд по изложените въпроси. По отношение на първия въпрос, в жалбата е посочено, че при постановяване на оспорената заповед, кметът на община Казанлък е приел, че макар и заявителят да е представил писмен документ, обозначен като Договор № 511 с дата 02.12.2024 год. и наименован като „договор“, същият няма характер на такъв, тъй като не съдържа съществени елементи на двустранната сделка (договор), а именно: предмет, цена, права и задължения на страните и срок. В този смисъл е заявено, че документът, наименован като Договор № 511 с дата 02.12.2024 год. не отговаря на изискванията на Закона за автомобилните превози, т.е. не е налице правопораждащия юридически факт за извършване на дейността от водача за сметка на търговеца, както е приел и административния орган в оспорената заповед. Противно на извода на съда, според оспорващия, кметът на община Казанлък не е извършил тълкуване на договора, а преценка, доколко представения от превозвача документ представлява договор. В заключение е посочено, че доколкото в случая, гражданският договор е юридически факт, опосредяващ връзката между вписването в разрешението и възможността за упражняване на таксиметрова дейност от името на търговеца, притежаващ удостоверение за регистрация, кметът на община Казанлък разполага с правомощието да преценява валидността му. В касационната жалба са развити и обстоятелствени мотиви относно неправилността на извода на административния съд по отношение и на втория въпрос, а именно, че заповедта е постановена в противоречие с принципите за равенство, последователност и предвидимост, залегнали в чл.8 и чл. 13 АПК, доколкото в предходен период, административният орган е издавал разрешение въз основа на идентичен договор. По отношение на това възражение е заявено, че кметът няма законово задължение да повтори веднъж допусната грешка, а следва да даде възможност на заявителя да отстрани констатираните нередовности. В заключение е заявено, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не са налице отменителните основания на чл. 146 от АПК, като заповедта е издадена в съответствие с материалния закон. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за постановяване на съдебен акт, с който да се отмени първоинстанционното съдебно решение и по същество да се отхвърли жалбата, като неоснователна. Претендира се и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание, касаторът не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпила допълнителна молба от касатора, чрез процесуалния му представител – адв. А. Станчева, в която заявява, че поддържа касационната жалба по заявените доводи и аргументи, като формулира искане за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и присъждане на разноски. На самостоятелно основание заявява липса на правен интерес за дружеството. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски. Ответникът – „ВИЛ ТАКСИ – С“ ООД с ЕИК 123755831 със седалище и адрес на управление в гр. Казанлък, представлявано от управителя С. Стоянов, чрез представител по пълномощие – адв. Н. Топалова от Адвокатска колегия – Стара Загора представя писмен отговор по касационната жалба, в който развива обстоятелствени доводи за неоснователност на оспорването. Твърди се, че съдът е направил обосновани и правилни изводи, вземайки предвид всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност. Формулирано е искане за отхвърляне на касационната жалба и оставяне в сила оспорения първоинстанционен съдебен акт. Претендира се и присъждане на разноските пред касационната инстанция по представен списък. В съдебно заседание, ответникът не изпраща представител. Представителят на Върховната касационна прокуратура в съдебно заседание и в писмено становище дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, доколкото не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При извършена служебна проверка съставът на ВАС приема, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспореното съдебно решение, състав на Административен съд – Стара Загора е отменил по жалба на „ВИЛ ТАКСИ – С“ ООД Заповед № 183/04.02.2025 год. на кмета на община Казанлък, върнал е административната преписка за ново произнасяне от административния орган при съобразяване с дадените указания по прилагането на закона и в полза на оспорващия е присъдил разноски в размер на 1 050,00 лева. При постановяване на този правен резултат, от фактическа страна, съдът е установи фактическа обстановка, която не се спори между страните и съответства на анализа на доказателствата. Със Заявление вх.№68-4825-83#1/27.12.2024г. за издаване на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници към Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз № 10748 от 14.05.2013г., подадено до Кмета на Община Казанлък от „ВИЛ ТАКСИ – С“ ООД чрез управителя и представляващ дружеството С. Н. С., е направено искане да бъдат издадени 64 броя разрешения за извършване на таксиметров превоз на пътници, съгласно чл.24а, ал.1 от Закона за автомобилните превози, със срок на валидност от 01.01.2025г. до 31.12.2025г. (л. 40 по делото). Към заявлението са приложени: списък с данни на лицата по чл.3, ал.2 (приложение №4б) и фискална касова бележка от таксиметровия апарат за всеки един автомобил. В заявлението са посочени регистрационните номера на автомобилите, за които са иска издаването на разрешения за извършване на таксиметров превоз, както и името и ЕГН на водача за всеки един автомобил. В списъка с данните на водачите, които ще осъществяват таксиметров превоз от името на търговеца „ВИЛ ТАКСИ – С“ ООД, но за своя сметка, за всеки един водач е посочен номера на издаденото удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил и срока му на валидност, както и номера и датата на сключените договори. При извършената проверка на подаденото заявление и приложените към него документи, с писмо с изх.№68-4825-82#1 от 24.01.2025г. на заместник-кмета на община Казанлък, от дружеството – заявител е изискано в 7-дневен срок допълнително да представи валидни договори по чл.12, ал.1 от Закона за автомобилните превози по отношение на шестима водачи, вкл. за водача И. И. Н., както и валиден договор за правото на ползване, съгласно чл.12, ал.2, т.2 от ЗАвтП за шест посочени автомобила, вкл. за автомобил с рег. № [рег. номер] (л.33 по делото). Приложено към писмо вх.№68-4825-82#2 от 27.01.2025г., от управителя на „ВИЛ ТАКСИ – С“ ООД в указания срок са представени изисканите документи. С оспорената пред АС гр. Стара Загора Заповед №183 от 04.02.2025г., издадена от Кмета на Община Казанлък, на основание чл.24, ал.9 във вр. с чл. 24, ал.1 от Наредба № 34 от 1999г. за таксиметров превоз на пътници и с оглед изискването на чл.12, ал.1, изр. четвърто от Закона за автомобилните превози, на „ВИЛ ТАКСИ – С“ ООД е отказано издаване на Разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за автомобил с рег. № [рег. номер] с водач И. И. Н.. От фактическа страна издаването на заповедта и постановеният отказ за издаване на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, се основава на съображения, че представеният от дружеството – заявител договор №511 от 02.12.2024г., макар и наименуван като договор, няма характер на такъв, тъй като не съдържа съществените елементи на двустранния договор, а именно: предмет, цена, права и задължения на страните и срок. Липсата на писмено уреждане на отношенията между търговеца „ВИЛ ТАКСИ – С“ ООД и водача, който ще извършва таксиметрова дейност от негово име, но за своя сметка, с договор така, както изисква разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗАвтП и за срока, за който е поискано разрешението, е посочено като абсолютна пречка водачът да извършва таксиметров превоз от името на регистрирания търговец, но за своя сметка. Това обстоятелство е възприето като основание за постановяване на отказ по подаденото от „ВИЛ ТАКСИ – С“ ООД заявление, по аргумент от чл.24а, ал.1, изречение второ от ЗАвтП. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният административен съд е приел от правна страна, че оспорената заповед е постановена от компетентен административен орган, съдържа изискуемите се от чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити при спазване на административнопроцесуалните правила и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. По отношение на материалната законосъобразност на административния акт, съдът е приел, че оспорената заповед е постановена в противоречие с относимите материалноправни разпоредби. При формирането на този извод, съдът е посочил, че кметът на съответната община, би могъл да постанови отказ от издаване на искано от него разрешително по чл. 24а от ЗАвтП, само в посочените в чл. 24а, ал. 2 от ЗАвтП две хипотези - т. 1 - когато таксиметровият автомобил не отговаря на изискванията на наредбата по чл.12а, ал.5, или за него няма издаден знак за периодичен преглед за проверка на техническата изправност, и т. 2 - когато регистрираният превозвач има задължения за данъци и осигурителни вноски, освен когато са разсрочени или отсрочени по законов ред. Съдът е посочил, че в конкретния случай, отказът е обоснован с обстоятелството, че представеният договор, не отговаря на законовите изисквания за съдържание. В тази връзка е посочено, че тези мотиви и този извод на административния орган, не кореспондират с приложимия материален закон. Съдът е приел, че безспорно е налице представен договор, с който са изпълнени законовите предпоставки за издаването на исканото разрешение. Извън компетентността на органа е да тълкува съдържанието на договора. В допълнение, съдът е обосновал и мотиви, съгласно които, заповедта е постановена и в противоречие с принципа на последователност и предвидимост, залегнал в чл. 13 от АПК и принципа на равенството в чл. 8 АПК, доколкото при представянето на същия договор за 2024 год. е издадено Разрешение № 24071/01.01.2024 год. за извършване на таксиметров превоз на жалбоподателя за същия автомобил. Така мотивиран, първоинстанционният административен съд е отменил оспорената заповед, като незаконосъобразна, върнал е преписката на административния орган за ново произнасяне в съответствие с изложените мотиви и в полза на оспорващия е присъдил разноски в размер на 1 050,00 лева. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция приема за правилни изводите на първоинстанционния съд относно компетентността на административния орган, както и относно съответствието на оспорения административен акт с нормативните изисквания за форма и съдържание, както и по отношение липсата на допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосноват незаконосъобразност на собствено основание. Таксиметровият превоз на пътници е правно регламентирана дейност, нормативната рамка за осъществяването на която е в разпоредбите на ЗАвтП и Наредба № 34 от 06.12.1999 год. за таксиметров превоз на пътници (Наредба № 34/1999 год.). В чл. 12, ал. 1 от ЗАвтП е указано, че таксиметров превоз на пътници може да се извършва от търговец, притежаващ удостоверение за регистрация. Таксиметров превоз може да се извършва и от водач от името на регистриран търговец, включен в удостоверението за регистрация. За да извършва дейността от името на регистрирания търговец, водачът трябва да отговаря на изискванията на чл. 24, ал. 3 от ЗАвтП. Правоотношенията между регистрирания търговец и водача, който ще извършва дейността от негово име, но за своя сметка, се уреждат с писмен договор. От друга страна, чл. 12, ал. 2 от ЗАвтП предвижда, че удостоверенията за регистрация по ал. 1 се издават от кметовете на общините или от оправомощени от тях длъжностни лица по адреса на управлението на търговеца, при условие, че по отношение на последния са налице следните три кумулативни предпоставки, а именно: 1) отговаря на изискванията за благонадеждност; 2) разполага с поне едно собствено, наето или на лизинг превозно средство, което отговаря на изискванията по ал. 7, и 3) няма публични задължения. Съгласно чл. 12, ал. 6 от ЗАвтП, за издаване на удостоверение за регистрация и за вписване в единния таксиметров регистър (по ал. 4 от ЗАвтП) търговецът подава заявление до кмета на общината, към което прилага документите, определени с наредбата по чл. 12а, ал. 5 от закона, както и списък на водачите, които ще извършват дейността от негово име, и списък на превозните средства, с които ще извършват дейността. Разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 1 от Наредба № 34/1999 год. изрично предвижда, че когато таксиметровият превоз се осъществява от лице, неидентифициращо се с търговеца – притежател на удостоверението за регистрация, освен да бъде вписан в последното, водачът следва да разполага с документа, предвиден в чл. 24 от ЗАвтП, а именно – разрешение от съответната община, на територията на която ще се извършва превозът, по отношение на използвания за осъществяване на дейността автомобил. В съответствие с чл. 24а, ал. 1 от ЗАвтП разрешението за таксиметров превоз на пътници се издава от кметовете на общини или оправомощени от тях длъжностни лица на територията на общината, на която ще се извършва превозът, за всеки отделен автомобил. В разрешението се вписват и водачите, които ще извършват дейността от името на регистрирания търговец, но за своя сметка. В ал. 2 е указано, че разрешение по ал. 1 се издава на търговец, който е подал заявление до кмета на общината, в която ще извършва дейността си по таксиметров превоз на пътници, и: т. 1 - таксиметровият автомобил отговаря на изискванията на Наредбата по чл. 12а, ал. 5 и за него има издадено удостоверение за техническа изправност с допълнителен преглед за таксиметров превоз на пътници и е вписано в регистъра по чл. 12, ал. 4; т. 2 - регистрираният търговец няма задължения за данъци и осигурителни вноски, освен когато са разсрочени или отсрочени по законов ред. В чл. 24а, ал. 4 от ЗАвтП е регламентирано, че в 14-дневен срок от получаване на заявлението кметът на общината издава разрешението по ал. 1 или със заповед отказва издаването му, ако не са налице обстоятелствата по ал. 2. Анализът на така цитираната правна регламентация обосновава извод, съгласно който материалноправните основания за постановяване на отказ за издаване на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, са изрично указани и се свеждат единствено до липсата на предвидените в чл. 24а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗАвтП изисквания. Видно от описаната по-горе фактическа обстановка, от страна на административния орган не са обосновани нормативно изискуемите предпоставки за постановяване на отказ за издаване на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за автомобил с рег. № [рег. номер] с водач И. И. Н.. От приложените по делото писмени доказателства безпротиворечиво се установява, че за таксиметровия автомобил, в съответствие с изискването на чл. 24а, ал. 2, т. 1 от ЗАвтП има издадено удостоверение за техническа изправност с допълнителен преглед за таксиметров превоз на пътници, като е спазено и изискването по чл. 24а, ал. 2, т. 2 от ЗАвтП, доколкото регистрираният търговец няма задължения за данъци и осигурителни вноски. В този смисъл, обосновани се явяват мотивите на първоинстанционния административен съд, че при наличие на предпоставките на чл. 24, ал. 2 от ЗАвтП, за кмета на общината не съществува нормативно регламентирана възможност да откаже издаването на исканото разрешение. При постановяване на оспорения отказ, административният орган се основава единствено на твърдяната от него липса на валиден договор по чл. 12, ал. 1 от ЗАвтП за срока, за който е поискано издаването на разрешението, което е възприето като абсолютна пречка, водачът да извършва таксиметров превоз от името на регистрирания търговец и съответно за издаване на разрешение по подаденото от „ВИЛ ТАКСИ – С" ООД заявление. По повод така обективираните в административния акт мотиви следва да се отбележи, че нито в относимите разпоредби на ЗАвтП, нито в Наредба № 34/1999 год., е въведено като конкретно нормативно изискване, към заявлението за издаване на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, да се представя и договор по чл. 12, ал. 1 от ЗАвтП, т.е. договор за уреждане на правоотношенията между регистрирания търговец и водача, който ще извършва дейността от негово име, но за своя сметка. В този смисъл, липсата на такъв договор не е въведено като пречка за издаването на поисканото разрешение, респ. не съставлява някое от изчерпателно предвидените в закона материалноправни основания за постановяване на отказ за издаване на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници. Приложимата нормативна регламентация изисква представянето на договор за уреждане на правоотношенията между регистрирания търговец и водача, който ще извършва дейността от негово име, но за своя сметка, в производството по издаване на удостоверение за регистрация по чл. 12 от ЗАвтП, но не и в производството по издаване на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници на територията на общината по реда на чл. 24а от ЗАвтП, каквото е заявено в настоящия случай. В допълнение следва да се отчете и обстоятелството, че разпоредбата на чл. 12, ал. 1, изр. последно от ЗАвтП предвижда, правоотношенията между регистрирания търговец и водача, който ще извършва дейността от негово име, но за своя сметка, да се уреждат с писмен договор, но липсва указание какви следва да са клаузите, респ. задължителните реквизити на този договор. Противно на възприетото от административния орган, в нормативната разпоредба липсват указания, относно задължителното наличие в този договор на договорени между страните предмет, цена, права и задължения на страните и срок. Несподелими са обективираните в касационната жалба твърдения, че административният орган не е извършил тълкуване на договора, а единствено преценка за съдържанието на същия. Анализът на съдържанието на приложения по делото Договор № 511/02.12.2024 год. изцяло оборва извода на административния орган, че същият няма характер на договор, обективиращ писмено уреждане на отношенията между търговеца „ВИЛ ТАКСИ – С“ ООД и водача И. И. Н., който ще извършва таксиметрова дейност от негово име, но за своя сметка. Извън материалната компетентност на органа е да преценява валидността на представения договор от гледна точка на пълнотата на неговото съдържание и съответно да тълкува изразената със сключването на договора воля на страните по гражданското правоотношение. Предвид горното и доколкото не е установена липса на обстоятелства по чл. 24а, ал. 2 от ЗАвтП, съставляващи основания за постановяване на отказ за издаване на разрешение за извършване на таксиметров превоз, административният орган, при условията на обвързана компетентност, е бил длъжен да издаде заявения разрешителен акт. С оглед на това, изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон, е правилен и обоснован. В случая, доколкото е налице нарушаване на относимите материалноправни разпоредби, което обосновава незаконосъобразност на административния акт, безпредметно се явява обсъждането на съответствието на процесната заповед с принципа за последователност и предвидимост, залегнал в чл. 13 от АПК и принципа за равенство, залегнал в чл. 8 АПК. Настоящият касационен състав намира за неоснователни и доводите на касатора за неправилност на обжалваното решение. При постановяване на своето решение, съдът правилно е установил релевантните по делото факти, направил е въз основа на тях обосновани фактически изводи и правилно е тълкувал и приложил материалния закон. В този смисъл, оспореното съдебно решение се явява правилно и като такова следва да се остави в сила. Неоснователно е и възражението за липса на правен интерес. Оспореният административен акт засяга негативно правната сфера на жалбоподателя, което засягане не е отпаднало. По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни в процеса. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 511,29 евро, равняващо се на 1 000,00 лева, съставляваща заплатеното в брой адвокатско възнаграждение, доказано с представения Договор за правна защита и съдействие № 72/09.12.2025 год. и списък на разноските по чл. 80 от ГПК. По отношение на заявеното от касатора възражение за прекомерност на претендираните разноски, настоящият състав намира същото за неоснователно, доколкото липсват конкретно заявени доводи или аргументи, въз основа на които, страната формира извода си за прекомерност. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение,