Определение № 38 от 15.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 653/2010 г.

Производството е образувано по касационна жалба на [фирма] –[населено място] срещу решение №170 от 23.02.2010г. по гр. д. №2658/09г. на С. апелативен съд, само в частта му за разноските – с която след отмяна в същата част на решение от 22.07.2009г. по гр.д. 712/08г. на СГС по същество е осъден [фирма] да заплати деловодни разноски в размер на 0.94лв. по компенсация. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното: Подадената касационна е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. С решението, в обжалваната част имащо характер на определение въззивният съд е отменил решение от 22.07.2009г. по гр.д. 712/08г. на СГС в частта му за разноските и по същество е осъдил [фирма]-[населено място] да заплати деловодни разноски в размер на 0.94лв. по компенсация за двете съдебни инстанции. Предмет на обжалване пред настоящата инстанция е въззивното решение, но само в частта за разноските, без да е обжалвано самото решение, разрешаващо материалноправния спор между страните. Частта от въззивното решение, третираща разноските за производството пред първостепенния и въззивния съд няма самостоятелна обжалваемост. Този извод произтича от това, че действащия ГПК не възпроизвежда разпоредбата на чл.70 ГПК / 1952г.// отм./, предвиждаща такава процесуална възможност. В обсъжданата част, решенията имат характер на определения, които съобразно чл.248 ГПК подлежат на изменение от съдът, който ги е постановил, като това е и процесуалния ред за инстанционен контрол по отношение на разноските за съдебното производство. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение