Определение № 80 от 15.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 229/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Р. Т. БГ“ Е., гр. София срещу разпореждане от 12. 01. 2021 г. по ч. гр. д. № 1990/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната частна касационна жалба вх. №72582/13. 08. 2020 г., подадена от дружеството срещу постановеното по посоченото дело определение № 11748 от 28. 07. 2020 г., с което е потвърдено разпореждане № 1419 от 3. 02. 2020 г. по гр. д. № 666/2010 г. на Софийски градски съд. В частната жалба се поддържа, че атакуваният акт е неправилен и се прави искане за отмяната му, без да се излагат конкретни доводи. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото, прие следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 274, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да върне подадената частна касационна жалба с обжалваното разпореждане, въззивният съд е приел, че в предоставения с разпореждане от 10. 11. 2020 г. срок частният жалбоподател не е отстранил нередовностите на подадената частна касационна жалба, посочени в разпореждане от 19. 08. 2020 г. и изразяващи се в липса на приподписване на жалбата от надлежно упълномощен адвокат и непредставяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, приподписано от адвокат, с препис за насрещната страна и документ за внесена държавна такса. Обжалваното разпореждане е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, приложима на основание чл. 274, ал. 3 ГПК и за частните касационни жалби, въззивният съд връща частната касационна жалба, когато не се отстранят в срок допуснатите нередовности. В случая, както е приел Софийски апелативен съд, се е осъществило това основание за връщане на частната касационна жалба, тъй като в рамките на срока по чл. 285, ал. 1 ГПК, предоставен на жалбоподателя с разпореждане от 10. 11. 2020 г. след влизане в сила на определението на съда, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ за приподписване на частната касационна жалба /определението е потвърдено с определение № 441 от 4. 11. 2020 г. по ч. т. д. № 1970/2020 г. на ВКС, ІІ т. о./, същият не е отстранил правилно констатирани и посочени нередовности на частната касационна жалба. Правилна е преценката на въззивния съд за неоснователност на подадената от жалбоподателя в рамките на срока по чл. 285, ал. 1 ГПК повторна молба за освобождаване от държавна такса по частната касационна жалба. Следва да бъдат споделени съображенията на апелативния съд, че въпросът относно освобождаването на частния касационен жалбоподател от държавна такса е разрешен с влязъл в сила съдебен акт, като липсват заявени и установени обстоятелства, които да налагат преразглеждането му, както и че невнасянето на дължимата държавна такса за касационно обжалване представлява самостоятелно основание за приложение на последицата по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, което е независимо от изпълнението или неизпълнението на останалите указания. Същевременно, законосъобразни са и изводите на въззивния съд за отсъствието на предпоставката по чл. 63, ал. 1 ГПК за продължаване на срока за отстраняване на останалите нередовности на частната касационна жалба с оглед предмета на производството, неговата продължителност и изтъкнатите обстоятелства от жалбоподателя във връзка с епидемичната обстановка. По изложените съображения обжалваното разпореждане като правилно следва да бъде потвърдено. На основание чл. 77 ГПК частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 15 лв. за частната жалба, основание за образуване на настоящото производство. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение