Определение № 33 от 29.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5893/2013 г.

Производството е по чл.247 ГПК и чл.248 ГПК. Образувано е по молба на [фирма] чрез адв. Л. Ш., в която се твърди, че е допусната грешка в решение № 255/13.11.2014г., постановено по гр.д. №5893/2013г. от ВКС, III г.о., в четвърти абзац, където е записано, че ответникът по касационната жалба не взема становище. Твърди се, че становище по жалбата е изразено, както и че към него е приложено пълномощно с доказателства за заплатени разноски в размер на 680 лв. Моли се за поправка на фактическа грешка в решението във връзка с непредставянето на становище, както и решението да бъде допълнено в частта за разноските в размер на 680 лв. – адвокатско възнаграждение. Насрещната страна С. С. Е., не представя отговор по молбата. Молбата е постъпила в срока по чл.248, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото намира следното: Ответникът по касационната жалба, настоящ молител в производството, е получил препис от същата на 13.08.2013г. и в указания едномесечен срок не е представил отговор по смисъла на чл.287, ал.1 ГПК. С определение №347/06.03.2014г. по гр.д. №5893/2013г. на ВКС, III г.о., е допуснато касационното обжалване на атакуваното въззивно решение, обжалвано от касатора. По повод на подадена частна жалба против постановеното определение е образувано ч.гр.д. №2838/2014г. по описа на ВКС. [фирма] представя писмен отговор вх. № 3428/07.04.2014г. по частната жалба, към който са приложени и писмени бележки по допуснатото до касационно обжалване решение. Претендират се разноски в размер на 680 лв. за адвокатско възнаграждение, но доказателства за заплащането му не се прилагат. Така представените бележки се намират в кориците на ч.гр.д. №2838/2014г. по описа на ВКС, I г.о. Очевидна фактическа грешка в решението по смисъла на чл.247 ГПК е налице само при несъответствие между формираната в мотивите на съдебния акт воля на съда и изразената такава в диспозитива на същия акт. Предвид изложеното, настоящият състав на ВКС приема, че не са налице предпоставките за поправка на очевидна фактическа грешка, и молбата в тази част следва да се остави без уважение. По отношение на молбата за допълване на решението в частта за разноските, Върховният касационен съд, състав на III г.о., приема следното: С тълкувателно решение №6/2012 от 06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ВКС, ОСГТК, т.1, е прието, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Видно е от данните по делото, че до постановяване на касационното решение, с което е приключило касационното производство, ответникът по касация не е представил договор за правна помощ /такъв представя едва с подадената молба за изменение на решението в частта за разноските/ и доказателства за действително направени разноски за адвокатско възнаграждение. Не е представен и списък за разноските съгласно чл.80 ГПК. Според цитираната норма страната, която не е представила списък за разноските до приключване на последното заседание в съответната инстанция няма право да иска изменение на решението в частта за разноските. Тоест, представянето на списък за разноските е положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните с оглед надлежното упражняване на правото да се иска изменение на решението в частта за разноските. В този смисъл е т.9 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк.дело №6/2012г., ОСГТК на ВКС. Предвид изложеното направеното искане за изменение на решението в частта за разноските следва да се остави без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение