Определение № 76 от 27.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2570/2016 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба вх. № 5006789 от 19.01.2017 г. на П. С. П. и М. М. П. за изменение на постановеното решение по делото в частта за разноските. Молителите претендират разноските по договор за правна защита и съдействие от 02.12.2016 г., които не са били присъдени с решението. Ответникът в производството С. Е. Н. не взема становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема молбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в едномесечния срок по чл.248, ал.1 ГПК. Разгледана по същество, молбата е основателна. С решение № 235 от 11.01.2017 г. по настоящото дело е оставена без уважение молбата на С. Е. Н. за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение от 16.09.2014 г. по гр. д. № 4661/2013 г. на Софийски градски съд, ІV ГО. С решението си съставът на ВКС е присъдил разноски на ответниците П. С. П. и М. М. П. общо в размер на 1300 лв. по два договора за правна защита и съдействие от 22.01.2016 г. и 25.05.2016 г., които имат за предмет подаване на отговори по молбата за отмяна. С решението си съдът е пропуснал да присъди сумата от 1000 лв. по договор за правна защита и съдействие от 02.12.2016 г., представен в съдебно заседание заедно със списък на разноските, който има за предмет защита по делото след допускането му до разглеждане от ВКС с определението по чл.307 ГПК. Този пропуск следва да бъде отстранен в настоящото производство, като разноските бъдат присъдени, тъй като са своевременно поискани и са дължими, с оглед изхода на делото. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,