Определение № 313 от 04.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2906/2018 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 39/01.03.2018 на Пловдивския апелативен съд по гр. д. № 717/2017 в частта, с което е потвърдено решение № 129/04.04.2017 на Хасковския окръжен съд по гр. д. № 760/2015, с което е уважен предявения иск за прогласяване на недействителността на договорна ипотека по чл. 167, ал. 2 ЗЗД. Недоволен от решението е касаторът „Обединена българска банка“ АД, С., представляван от юрк. Кр. О., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за съотношението между защитата на третите лица, когато изпълнението е насочено върху имущество, което не принадлежи на длъжника с отрицателен и с положителен иск за собственост, както и с иск за оспорване на даденото обезпечение; за правното значение на поредността на вписванията на ипотека, възбрана и искови молби за оспорване на придобивната сделка от длъжника и на искови молби за оспорване на даденото обезпечение; за обвързващата сила по отношение на трети лица, които не са участвали в производството по делото, на съдебно решение, с което е обявена за нищожна придобивна сделка (и по-специално в случай на учредена ипотека и наложена възбрана в хода на принудително изпълнение за събиране на обезпеченото вземане); след като ипотеката на чужд имот е непротивопоставима единствено на действителния собственик, какво е действието й в отношенията на ипотекарния кредитор с останалите кредитори на длъжника; и по материалноправните въпроси за трансформацията на неупражненото право на строеж в право на собственост върху изградения върху чужда земя самостоятелен обект в сграда или върху сграда, както и за правното значение на завършването на сградата в „груб строеж“ за възникването на правото на собственост върху отделните обекти в нея; които (въпроси) са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Ответниците по жалбата Г. Г. Д., С. А. Д. и Н. Г. И., представлявани от адв. В. К., я оспорват като неоснователна, като считат, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение и касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като решението е по същество правилно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищците са собственици на поземлен недвижим имот с площ *** кв.м., като на 15.09.2007 г. с нотариален акт № ..., д. № 735/2007 г. при нотариус К. Г., рег. № 353, с район на действие РС - Хасково, са учредили в полза на ответника „Нови имоти“ ЕООД право на строеж за 7 имота, на които да стане собственик, срещу задължението да построи цялата жилищна сграда, изградена в груб строеж към м. февруари 2008 г. След придобиването правото на строеж ответникът „Нови имоти“ ЕООД на 15.04.2008 г. е учредил договорна ипотека в полза на ответника „ОББ“ АД, върху процесните имоти - 5 самостоятелни обекта: гараж № *, магазин № *, ведно със складово помещение и магазина № *, ведно със складово помещение. На 02.11.2009 г. ответникът „Нови имоти“ ЕООД е продал ипотекираните 5 самостоятелни обекта на ответника Н. Г. Б.. С влязло в сила решение № 826/17.12.2010 г., постановено по г. д. № 1145/2010 г. по описа на РС – Хасково, допълнено с решение № 82/08.02.2011 г. на договорът за суперфиция е бил прогласен за нищожен по отношение на процесните 5 имота, които са изградени и по силата на приращение са собственост на ищците. Въззивният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 167, ал. 2 от ЗЗД и договорът за ипотека се явява нищожен поради противоречие със закона Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като първият и третият от повдигнатите процесуалноправни и материалноправните въпроси обуславят решението по делото и имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение