Определение № 727 от 17.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4439/2025 г.

Производство по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 18849 от 16.10.2025 год. /изпратена по пощата на 13.10.2025 год./ на Л. А. М. срещу определение № 4343 от 25.09.2025 год., постановено по гр. дело № 4872/2024 год. по описа на ВКС, ІІІ г. о., ГК, с което е върната частната жалба с вх. № 13870 от 23.07.2025 год., депозирана от Л. А. М. срещу определение № 3623 от 10.07.2025 год., постановено по посоченото дело по реда на чл. 250 ГПК. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на ГПК. Ответникът по частната жалба И. П. Х. не е депозирал отговор. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като взе предвид доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащо на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 вр. с ал. 1, т. 1 ГПК определение на ВКС, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да върне подадената от Л. А. М. частна жалба с вх. № 13870 от 23.07.2025 год. срещу определение № 3623 от 10.07.2025 год., постановено по реда на чл. 250 ГПК по гр. дело № 4872/2024 год., съдебният състав на Трето отделение на ВКС, ГК, е приел, че определенията на ВКС по чл. 288 ГПК, така и определенията по чл. 250 ГПК, постановени по молба за допълването им, са необжалваеми. Обжалваното определение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, на обжалване пред друг състав на ВКС подлежат определенията на ВКС, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото и тези, чието обжалване е изрично предвидено в закона. В разглеждания случай с определение № 3623 от 10.07.2025 год. по гр. дело № 4872/2024 год. на ВКС, ІІІ г. о., ГК, е оставено без уважение искането на касатора Л. А. М. за допълване на постановеното по реда на чл. 288 ГПК по посоченото дело определение. Изрична обжалваемост на този съдебен акт на тричленен състав на ВКС не е предвидена, нито би могло да се приеме, че със същия се прегражда по-нататъшното развитие на делото. Нормата на чл. 250, ал. 3 ГПК предвижда обжалваемост на акта, с който съдът допълва решението си, но само по общия ред, т.е. доколкото актът, чието допълване се претендира, подлежи на обжалване. Определението, с което съдът се произнася по реда на чл. 288 ГПК обаче не подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, поради което и постановеното по реда на чл. 250 ГПК определение по искане за допълване на определението по чл. 288 ГПК също не подлежи на обжалване. При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е валидно и допустимо, а по горните съображения – и правилно, поради което и следва да бъде потвърдено. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение,