Определение № 7409 от 03.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6171/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Aдминистративнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „Калмони“ ЕООД, ЕИК 206480211, против Определение № 374/2026 г., постановено по Административно дело № 56/2026 г. по описа на Административен съд – Габрово, с което е оставена без разглеждане жалбата му против мълчалив отказ на министъра на културата по заявление с вх. № 4800-67 от 03.09.2025 година, подадено в Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), и производството по делото е прекратено. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради и което е поискана неговата отмяна. Претендира разноски. Ответната страна – министърът на културата, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството по делото е образувано по жалба на „Калмони“ ЕООД – гр. Габрово против мълчалив отказ на министъра на културата по заявление с вх. № 4800-67 от 03.09.2025 година в Националния институт за недвижимо културно наследство. Първоинстанционният съд е установил, че „Калмони“ ЕООД е подало заявление с вх. № 4800-67/03.09.2025 г. до Министъра на културата чрез директора на НИНКН за съгласуване на виза за проектиране на жилищна сграда в гр. Габрово, представляваща недвижима културна ценност, към което са приложени всички изискуеми документи. В хода на административното производство директорът на НИНКН е изготвил становище по чл. 84, ал. 7 ЗКН с изх. № 4800-67/20.01.2026 г., с което е предложил исканата виза да бъде съгласувана при определени условия. След постъпване на становището в Министерството на културата оправомощения за това заместник-министър на културата е постановил Становище с изх. № СТ-84-59/30.01.2026 г., с което визата за проектиране е съгласувана при посочени изисквания, като в акта е указана възможността същият да бъде оспорен по реда на АПК пред компетентния административен съд. Въз основа на така установеното, първоинстанционният съд е приел, че жалбата е недопустима поради липса на мълчалив отказ на министъра на културата за произнасяне по заявление с вх. № 4800-67/03.09.2025 г. по съображения, че срокът за произнасяне на министъра по чл. 84 ЗКН започва да тече едва след постъпване на становището на директора на НИНКН, каквото към момента на подаване на жалбата не е било изготвено. Приел е, че в процесния случай не е налице годен за оспорване административен акт и жалбата е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено на основание чл. 159, т. 1 АПК. Определението е валидно, допустимо, но неправилно. Съгласно уредената в чл. 84 ЗКН процедура Министърът упражнява правомощието си по съгласуване или отказ за съгласуване след получаване на писменото становище на директора на НИНКН по чл. 84, ал. 7 ЗКН. Това становище представлява задължителен етап от административното производство и е предпоставка за произнасянето на министъра, но са правилни възраженията на частния жалбоподател, че липсата на постановен административен акт в срока по чл.84, ал.1 ЗКН действително представлява мълчалив отказ. В случая е безспорно, че към 15.01.2026 г. – датата на подаване на жалбата до първоинстанционния съд – директорът на НИНКН не е бил изготвил становището по чл. 84, ал. 7 ЗКН, а 4-месечният срок е бил изтекъл, което обстоятелство е дало повод за иницииране на самото съдебното оспорване. Такова становище е било издадено едва на 20.01.2026 г. и е постъпило в Министерството на културата на 22.01.2026 г. В тази връзка е редно да бъде отбелязано, че към момента на сезиране на съда административното производство е достигнало краят на 4 месечният срок за произнасяне, поради което органът се е произнесъл извън него. По тази причина изводът на първоинстанционния съд за липса на подлежащ на оспорване адм. акт, респ. приравнен на него мълчалив отказ е неправилен и необоснован. Обстоятелството, че административното производство е приключило с издаването на Становище изх. № СТ-84-59/30.01.2026 г. от оправомощен заместник-министър на културата, с което процесната виза е съгласувана при определени условия действително се явява основание за прекратяване на производството, но при наличие на предпоставките по чл. 159, т. 4 от АПК – поради отпадане на правния интерес на оспорващия. В тази връзка, постановеният изричен отказ е основание за прекратяване на производството, но на основание различно от посоченото от страна на първоинстанционния съд. Доколкото настоящата съдебна инстанция дължи произнасяне единствено по правилността на оспорения съдебен акт, същата не би могла да разпростре своя контрол и спрямо непосочените от страна на първоинстанционния съдебен състав правни основания. По тази причина определението като неправилно следва да бъде отменено, а производството върнато на първоинстанционния съд с указания за извършване на преценка за наличието на останалите основания за прекратяване на производството, регламентирани в разпоредбата на чл.159 АПК. При този изход на спора, искането на ответника по частната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Уважена следва да бъде претенцията на частния жалбоподател за присъждане на разноски в размер на 76,69 евро, представляващи заплатена държавна такса за касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение