Определение № 60 от 06.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 566/2012 г.

Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба от ищеца С. Е. Н. против разпореждане от 30.05.2012 г. по гр.дело № 5295/2012 г. на Софийски градски съд, с което е върната въззивната му жалба срещу решение от 16.01.2012 г. по гр.дело № 2540/2005 г. на Софийски районен съд. Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното разпореждане – нарушение на материалния и процесуален закон. Иска отмяна и постановяване на друго, с което делото да се върне на въззивния съд за разглеждане на подадената въззивна жалба. Ответницата по частната жалба П. С. П., чрез адв. И. И. в писмен отговор е изразила становище за процесуална недопустимост на частната жалба, като подадена след изтичане на едноседмичния срок за обжалване и за неоснователност по същество. Върховният касационен съд състав на Второ гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Неоснователни са доводите на ответницата П. П. за процесуална недопустимост на частната жалба, като подадена след изтичане на едноседмичния срок за обжалване, предвиден в чл. 275,ал.1 ГПК. Видно от приложеното по делото съобщение за постановеното разпореждане от 30.05.2012 г., изпратено до жалбоподателя С. Н. същото е редовно връчено на последния на 26.10.2012 г., а частната жалба е постъпила в Софийски градски съд на 31.10.2012 г. – в рамките на едноседмичния срок за обжалване по чл.275,ал.1 ГПК. С обжалваното разпореждане съдът е приел, че жалбоподателят-ищец С. Н. е подал въззивна жалба против решение от 16.01.2012 г. по гр.дело № 2540/2005 г. на Софийски районен съд. Прието е, че с разпореждане на съда от 12.04.2012 г. въззивната жалба е оставена без движение за отстраняване нередовност – внасяне на държавна такса по сметка на СГС в размер на още 5 лв. и представяне на доказателства за внасянето в едноседмичен срок от съобщението. Съдът е приел, че последното е връчено редовно на жалбоподателя чрез адв.Д. Б. на 25.04.2012 г. Прието е, че указанието не е изпълнено в указания срок – едноседмичният срок е изтекъл на 02.05.2012 г., а държавната такса е внесена на 03.05.2012 г., за което по делото е представен с молба от същата дата платежен документ. При тези съображения съдът е върнал въззивната жалба на осн.чл.262,ал.2,т.2 ГПК. Съдът намира, че съдът неправилно е върнал подадената въззивна жалба на ищеца С. Н., поради неотстранена в срок нередовност на осн.чл. 262,ал.2,т.2 ГПК. Неправилно въззивният съд е приел, че съобщението за разпореждането от 12.04.2012 г. за внасяне на държавна такса в размер на 5 лв. по подадената въззивна жалба, изпратено на С. Н. е редовно връчено на 25.04.2012 г. Съобщението е връчено чрез адвокат пълномощника Д. Б., която не е упълномощена да представлява жалбоподателя-ищец пред въззивната инстанция. Видно от приложеното по ч.гр.дело № 13440/2010 г. на Софийски градски съд пълномощно от 08.10.2010 г. С. Н. е упълномощил адв. Д. Б. да изготви и подаде частна жалба против определение от 02.08.2010 г. по гр.дело № 2540/2005 г. на Софийски районен съд, с което производството по делото е прекратено. Въззивната жалба от С. Н. срещу първоинстанционното решение е подадена, чрез адв. Д. Б., без да е приложено пълномощно за това процесуално действие. По въззивното дело - № 5295/2012 г. на Софийски градски съд не е приложено адвокатско пълномощно на адв. Д. Б., от което да се установи, че същата е упълномощена да осъществява процесуално представителство на жалбоподателя-ищец пред въззивната инстанция. Съгласно разпоредбите на чл. 21,ал.1 ГПК/отм./ които са приложими в случая пълномощниците се легитимират с пълномощно, подписано от страната или от нейния представител. Според чл. 22, ал. 4 ГПК/отм./ пълномощното има сила до свършване на делото във всички инстанции, ако не е уговорено друго. В случая от представеното адвокатско пълномощно от 08.10.2010 г. се установява, че адв. Д. Б. е упълномощена от жалбоподателя само за определено процесуално действие – да изготви и подаде частна жалба против определение от 02.08.2010 г. по гр.дело № 2540/2005 г. на СРС и същото няма сила до свършване на делото във всички инстанции. Изложените съображения налагат извода, че съобщението за постановеното разпореждане на въззивния съд от 12.04.2012 г. е следвало да се изпрати на адреса за призоваване на ищеца-жалбоподател по делото, а не на адреса на адв.Д.Б.. Съобщението не е редовно връчено на жалбоподателя и поради това извода на съда, че същият не е отстранил в срок указаната нередовност – да внесе държавна такса в размер на 5 лв. по сметка на СГС е неправилен. Обжалваното разпореждане следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за продължаване на процесуалните действия по подадената въззивна жалба от С. Н.. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г.о