Определение № 9108 от 02.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9269/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. АПК. Образувано е по подадена частна жалба подадена от Директор на дирекция „Местни данъци“ при община Варна, срещу определение №4250/15.04.2025 г. постановено в закрито съдебно заседание по адм.д.№597 по описа на Административен съд гр.Варна за 2024 г., с което е осъдена община Варна да заплати на Р. В. Ж. сумата от 40 лв. разноски по делото и сумата от 1000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в полза на адв.Я. Стойчев. Частният жалбоподател поддържа, че определението е недопустимо, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдебният акт, според отбелязаното в него е постановен по реда на чл.248, ал.1 от ГПК във връзка с чл.143 АПК и чл.38, ал.2 ЗАдв. Редът предвиден в чл.248, ал.1 от ГПК предоставя възможност да бъде допълнено или изменено съдебно решение, в частта за разноските по искане на страна. В случая произнасянето е направено без искане от страна по делото. По този начин на насрещната страна не е съобщавано искане за допълване или изменение и не са дадени указания за предоставяне на отговор. Освен това срокът за отправяне на такова искане е преклузивен, а искането следва да е подадено в този срок. Сезиране на съда с такова искане по делото липсва. Налице е произнасяне на съда, без същият да бъде сезиран с искане. В подкрепа на твърденията си, частния жалбоподател се позовава на ТР №6/06.11.2013 г. постановено по т.д.№6/2012 г. Отделно от процесуалното нарушение е налице и неправилно определяне на дължимото адвокатско възнаграждение. Възразява се срещу изводите на съда, че след като адвоката е изготвил жалбата, по която е образувано производството, участвал е в едно открито съдебно заседание и нееднократно е изпълнявал указанията на съда, му се дължи сума в размер на 1000 лв., но не е съобразил, че в други съдебни заседания се е явявал друг адвокат. Неправилна е преценката, че определеният размер на адвокатското възнаграждение не е прекомерен и непропорционален на сторената работа. Тези изводи са направени при игнориране тълкуването на СЕС по дело С-438/22 г. относно размерът на дължимите адвокатски възнаграждения. Въз основа на горното се иска определението да бъде отменено, като недопустимо. Ответникът по частната жалба – Р. В. Ж., чрез адв.Маринова и адв.Стойчев, в писмено становище оспорва твърденията на частния жалбоподател, като поддържа, че постановения съдебен акт е правилен и законосъобразен. Моли, определението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна с твърденията на страните и извърши проверка на постановения съдебен акт, от фактическа и правна страна намира следното: Производството по адм.д.№ 597 по описа на Административен съд гр.Варна за 2024 г. е образувано по подадена жалба от Р. В. Ж. срещу обективирания в писмо изх.№МД-Т23011221ВН/21.12.2023 г. отказ на Директора на дирекция Местни данъци при община Варна за заверка на молба – декларация за обстоятелствена проверка и издаване на свързаното с това удостоверение. След проведени няколко съдебни заседания, образуваното производство по повод подадената жалба е прекратено на основание чл.159, т.4 АПК. Община Варна, в хода на съдебното производство е извършила заверка на молбата – декларация и е издала поисканото удостоверение. Това е довело до отпадане на правния интерес за Р. В. и е обусловило прекратяването на производството по делото с протоколно определение № 3807 от 31.03.2025 г. При прекратяването, решаващият състав е посочил, че ще се произнесе в закрито заседание по дължимите разноски в производството. С определение № 4250/15.04.2025 г. са присъдени разноски в полза на Р. Ж. и неговия процесуален представител в общ размер на 1040 лв. Със същото определение е отхвърлено направеното искане от адв.К.Маринова за присъждане на възнаграждение за адвокат по реда на чл.38, ал.3 ЗАдв. Постановеното определение се обжалва от административния орган, в частта относно присъдените разноски. Определението е правилно. Неоснователно се поддържа в частната жалба, че при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Неправилно се сочи, че съдът се е произнесъл по въпрос, с който не е бил сезиран относно допълване на прекратителното определение. Вярно е, че в текста на обжалваното определение е посочено, че се постановява в производство по чл.248 ГПК, който е относим към допълване на постановен вече съдебен акт, в частта за разноските, като предполага сезиране от страна по делото и то в конкретно указан срок. Това обаче не опорочава постановеното определение до степен да го прави недопустимо. От съдържанието на определението е видно, че се касае за произнасяне по разноските като част от основния разрешен спорен въпрос между страните, а не за изменение или допълнение на основания съдебен акт, в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК. Съдебният състав дължи произнасяне по целия поставен за разглеждане пред него правен спор, включително и относно претенциите на страните в производството относно разноските. По това искане с прекратителното определение съдът е обявил, че ще се произнесе в закрито заседание. Пред АС гр.Варна своевременно е било направено искане за присъждане на разноски, като е представен списък по чл.80 ГПК на същите /стр.54 от първоинстанционното дело/, преди приключване на производството. Насрещната страна е имала възможност да се запознае с претендирания размер на разноските и да направи възражения, ако е необходимо. С определението от 15.04.2025 г., в което непрецизно е посочено, че се постановява в производство по чл.248 ГПК е завършено произнасянето по делото в пълнота /спорен въпрос и последиците от разрешаването му/. Определени са разноските в производството, като последица от отпадането на правния интерес и прекратяването на делото. Няма процесуална пречка, съдът да се произнесе по направените искания за разноски в отделно определение, поради което и то не е недопустимо. При постановяването му не са нарушени съществено процесуални правила, което да са самостоятелно основание за отмяната му. Не е допуснато и нарушение на материално-правните разпоредби, тъй като разноските са определени след извършена преценка за съответствието им с фактическата и правна сложност на делото, както и с обема на извършените от процесуалния представител на Р. Ж. процесуални действия. Съдът е съобразил тълкуването на СЕС по дело С-438/22, като правилно е приел, че от правните постановки в решението не се стига до извода, че определените с наредбата минимални възнаграждения са неприложими, а само че могат да служат единствено като ориентир, но без да са обвързващи за съда. Размерите на възнагражденията подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Тези предпоставки за определяне на възнаграждението са съобразени при постановяване на атакуваното определение, поради което същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 236 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,