Решение № 5909 от 21.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5329/2019 г.

Решение № 5909 от 21.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5329/2019 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Областният управител на област с административен център Кюстендил е подал касационна жалба срещу решение № 75/25.03.2019 г. по адм. дело № 356/2018 г. по описа на Административния съд – Кюстендил, с което е отхвърлено предприетото със заповед № РД-30-214/03.08.2018 г. на този орган оспорване на решения № 340, 341, 342 (в частта т. 7 и т. 8) и № 343 по протокол № 6/26.06.2018 г. на Общинския съвет – Невестино, потвърдени с решения № 359, 360, 361 и 362 по протокол № 7/27.07.2018 г. на Общинския съвет – Невестино. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Общинският съвет – Невестино е поискал отхвърлянето на жалбата.

Ответниците В. С., И. С., Б. Т. и В. С. не са взели становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното:

Административният съд установил, че с решение № 340 по протокол № 6/26.06.2018 г. Общинският съвет – Невестино предоставил на Общинската служба по земеделие – Невестино поземлен имот № 006131, находящ се в землището на село Еремия, местността "Валого", образуван от имот № 006034, общинска собственост, за постановяването на решение за възстановяване правото на собственост на наследниците на И. С. по заявление вх. № ВС-28-164/22.11.2017 г. на И. С.

С решение № 341 по протокол № 6/26.06.2018 г. Общинският съвет – Невестино, предоставил на Общинската служба по земеделие – Невестино имоти, общинска собственост, за постановяване на решение за възстановяване правото на собственост на наследниците на Е. К. във връзка със заявление вх. № ВС-28-149/26.10.2017 г. на В. С., както следва:

• поземлен имот № 006301, находящ се в землището на село Еремия в местността "Присоето", образуван от имот № 016040;

• поземлен имот № 006300, находящ се в землището на село Еремия в местността "Присоето", образуван от имот № 016040;

• поземлен имот № 006299, находящ се в землището на село Еремия в местността "Присоето", образуван от имот № 016040;

• поземлен имот № 006297, находящ се в землището село Еремия в местността "Ридо", който е образуван от имот № 016039;

• поземлен имот № 006296, находящ се в землището на село Еремия, в местността "Градината", образуван от имот № 016039;

• поземлен имот № 006294, находящ се в землището на село Еремия, в местността "Нивчето", образуван от имот № 016015.

С решение № 342 от протокол № 6/26.06.2018 г. Общинският съвет – Невестино, в частта по т. 7 и т. 8, Общинският съвет – Невестино предоставил на Общинската служба по земеделие – Невестино за постановяване на решение за възстановяване правото на собственост на наследниците на М. Г. по заявление вх. № ВС-28-7/17.01.2018 г. на Б. Т. следните имоти:

• поземлен имот № 014190, находящ се в землището на село Еремия, местността "Орницата", находящ се в землището на село Еремия, в местността "Присоето", образуван от имот № 014108;

– поземлен имот № 014191, находящ се в землището на село Еремия, местността "Присоето", образуван от имот № 014108.

С решение № 343 от протокол № 6/26.06.2018 г. Общинският съвет – Невестино предоставил на Общинската служба по земеделие – Невестино поземлен имот № 000337, образуван от имот № 000303, за постановяване на решение за възстановяване правото на собственост на наследниците на Х. К. във връзка със заявление вх. № ВС-28-121/21.09.2017 г. на В. С.

По делото е изслушано заключение на вещо лице, според което границите на имотите по оспорените решения на Общинския съвет – Невестино, са определени на място чрез заснемане по реда на Наредба № 45/05.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост, за което са съставени протоколи за идентифициране на имотни граници, а въз основа на заснетите координатни точки са изготвени скици-проект. Показаните имоти попадат върху имоти, предадени за стопанисване и управление на Община Невестино по реда на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и за тях са съставени актове за частна общинска собственост. Вещото лице отбелязало, че при подаване на заявления за възстановяване на земеделски земи собствениците записват имената на местностите съобразно притежаваните документи за собственост или така, както са им известни. При одобряването на картата на възстановената собственост поземлената комисия определяла преобладаващото наименование на цялата местност, въпреки, че в нея имало имоти, заявени в различни местности. Според координатите на заснетите имоти е установена идентичност между местностите, в които се намират имотите по решенията на Общинския съвет – Невестино и местностите по скиците–проекти на общинската служба по земеделие. Вещото лице е посочило, че по отношение имот № 016296 по решение № 341/26.06.2018 г. на Общинския съвет – Невестино, погрешно е записана местността "Градината" вместо "Градището", което е техническа грешка и е поправена, видно от приложената скица-проект № Ф02520/30.04.2018 г. По отношение на поземлен имот № 006294, който е предмет на решение № 341/26.06.2018 г. на Общинския съвет – Невестино, вещото лице отбелязало, че имотът е възстановен с решение № 07037/13.07.1993 г. на Поземлената комисия - Невестино като нива от 1, 600 дка в землището на село Згурово, местността "Нивчето, " а с оспореното решение е предоставен в землището на село Еремия, в местността "Нивчето". Вещото лице е посочило, че несъответствието, що се отнася до посоченото землище, се дължи на местонахождението на имота, който е на границата, между две землища.

Административният съд приел, че оспорените решения на Общинския съвет – Невестино са издадени от компетентен орган, в законен състав, с необходимото мнозинство, при спазване на производствените правила по чл. 45ж, ал. 1 и 2 ППЗСПЗЗ – преписките са образувани по мотивирани искания от общинската служба по земеделие до кмета на общината, към които са приложени решения за признаване на правото на възстановяване в стари реални граници и скици–проекти. Спазен бил и материалният закон. Съгласно § 27, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд при наличието на решения на общинската служба по земеделие за признаване право на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници и при установяване на границите на земеделските имоти, които предпоставки били налице. За предложените за възстановяване от общинската служба по земеделие имоти били съставени актове за частна общинска собственост, представени били и влезли в сила решения за признаване на право на възстановяване в съществуващи/възстановими стари реални граници. Границите на имотите били установени при процедура, проведена по реда на Наредба № 45/05.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост.

Между страните по делото имало спор за наличието на идентичност в местностите, в които са предоставени имотите, и тези, посочени в решенията за възстановяване на собствеността. Съдът изтъкнал, че местоположението, в това число землището и местността, в която се намирали имотите, заедно с площта, са важни елементи за тяхната идентификация, при положение, че правото на възстановяване се признава в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници, но общинският съвет не можел да преценява други обстоятелства освен посочените в закона. От заключението на вещото лице се установявало, че имотите са едни и същи независимо от различните наименования на местностите. Общинската служба по земеделие възприела общо наименование за местностите, в които се намират процесните имоти, а различието в землищата за поземлен имот № 006294, който е предмет на решение № 341/26.06.2018 г. на Общинския съвет – Невестино, било обяснено в заключението на вещото лице с местонахождението на имота на границата между две землища. Определящи при констатациите за идентичност на имотите било геодезическото им заснемане по места с отбелязване на координатни точки. Поради това административният съд приел, че оспорените решения на Общинския съвет – Невестино са законосъобразни и отхвърлил оспорването на областния управител.

Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон.

В касационната жалба се излагат доводи за отсъствието на идентичност между общинските имоти, които се предоставят за възстановяване на собствеността на бившите собственици, и имотите, описани в решенията, с които е признато правото на възстановяване на собствеността. Поддържа се, че съдът не взел предвид всички събрани доказателства, а се позовал единствено на заключението на вещото лице, което противоречало на писмените доказателства по преписката. Данните за местностите, отразени в съставените актове за общинска собственост, се различавали от тези, съдържащи се в решенията за признаване на право на възстановяване на собствеността. Общинската служба по земеделие не представила доказателства за идентичност на местностите. Представени били скици на съседни имоти, данните, в които се различавали от тези в скиците–проект и опровергавали констатациите в заключението на вещото лице. На практика се предлагало възстановяване на имоти, разположени в други местности, а за един от имотите, имало несъответствие и по отношение на землището. Общинската служба по земеделие преименувала местностите, така че те да съответстват на отразените в решенията, с които се признава право на възстановяване на собствеността. Местността била определяща за идентифицирането на имотите, които в решенията на поземлената комисия били индивидуализирани само с площта, със землището и местността, в които се намират.

Доводите на касационния жалбоподател не могат да се споделят. Идентичността на имотите е установена със заключение на вещо лице, което не е било оспорено от областния управител. Експертизата е допусната именно поради наличието на противоречиви данни в документите по преписката. Различия действително съществуват, но те не могат да бъдат преодолени в производството по издаване на решенията на общинския съвет по § 27, ал. 2, т. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Като се има предвид значителният период от време между внасянето на имотите в трудово–кооперативните земеделски стопанства и връщането им на бившите собственици, не може да няма непълнота на данните или допуснати грешки при разглеждане на реституционните претенции. Поради това нормативно е уредена и нарочна процедура, по реда на която се извършва идентифицирането на имотите. Съгласно чл. 45е ППЗСПЗЗ установяването на границите на имотите се извършва на място от техния собственик по реда на Наредба № 49 от 2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост, в присъствието на представител на общинската служба по земеделие. Установяването на границите на земеделските имоти, когато за землището са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри, се извършва на място от собственика по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър, в присъствието на представител на общинската служба по земеделие и по възможност на съседи на имота. Службата по геодезия, картография и кадастър издава скица-проект в цифров вид и на хартиен носител, която се предоставя на собственика или на негов представител. Общинската служба по земеделие изготвя протокол по образец, одобрен от министъра на земеделието, храните и горите, в който се нанасят координатите на заснетите гранични точки на имота. Към протокола се прилага копие от ръчната скица, изготвена при идентифицирането.

Предвидена и е процедура по отстраняване на възможните несъответствия при идентифицирането на имотите. Съгласно чл. 45е, ал. 6 ППЗСПЗЗ, когато общинската служба по земеделие установи несъответствие между скицата-проект и решението за признато право на възстановяване на собствеността по отношение на местоположението на имота и/или в допустимите отклонения в размера на имота в случаите по чл. 18ж, ал. 4, тя уведомява собственика и службата по геодезия, картография и кадастър и връща на собственика преписката за отстраняване на констатираното несъответствие (чл. 45е, ал. 6 ППЗСПЗЗ).

В случая процедурата по идентифицирането на имотите е проведена по предвидения в Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи ред и несъответствие в данните не е било установено. С оглед уредения специален ред за отстраняване на несъответствията и определянето на общинската служба по земеделие като компетентният орган, ангажиран с установяването на границите на имотите, подлежащи на възстановяване, не може да се направи извод, че общинският съвет, който предоставя внесената в общинския поземлен фонд земя, е компетентен да ревизира съдържанието на изготвените от общинската служба по земеделие документи. При наличието на редовно направено искане, към което са приложени документите по чл. 45ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, общинският съвет приема решение за предоставяне на земя от общинския поземлен фонд. Както е предвидено в § 27, ал. 2, т. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд при установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници. Въз основа на решението на общинския съвет общинската служба по земеделие постановява решение, придружено със скица на имота, с което възстановява собствеността. Границите и съседите, които са индивидуализиращи имота характеристики, се посочват в решението съгласно данните, съдържащи се в скицата-проект по чл. 45е, ал. 3 ППЗСПЗЗ.

При отсъствието на сочените от касационния жалбоподател отменителни основания решението на административния съд е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото разноски на касационния жалбоподател не се дължат.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение,