Решение № 3018 от 6.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12737/2008 г.

Решение № 3018 от 6.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12737/2008 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на Общинска служба по земеделие, гр. Варна против решение № 1707 от 21.05.2008 г., постановено от на Варненския районен съд, ХХХIV състав по гр. д. № 1916/2007 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя решението е незаконосъобразно, защото съдът е определил прекомерно високо обезщетение, като погрешно е възприел втория вариант от заключението на вещото лице (допълнителна СТЕ), който в случая е неприложим. Касаторът твърди, че неправилно е определена оценка, която не отговаря на изискванията на НРОЦЗЗ и моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли жалбата против процесното решение. Ответникът Веска Стоянова Петрова от гр. Варна оспорва касационната жалба с писмени бележки, с които пледира за оставяне в сила на атакуваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за уважаване на касационната жалба, защото решението на районния съд е постановено в нарушение на материалния закон при неправилно приложение на чл. 7, ал. 1 от НРОЦЗЗ. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: С обжалваното решение № 1707 от 21.05.2008 г. е изменено решение № 1000 от 28.11.2006 г. на ОСЗГ - Варна, с което на Стоян Георгиев Синев е определено обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост за 7.529 дка земеделска земя, от които 5.161 дка. трета категория и 2.368 дка. четвърта категория в строителните граници на гр. Варна, кв. "Вл. Варненчик", като съдът е определил обезщетение в размер на 89730 лв. вместо определеното от ОСЗГ - Варна обезщетение в размер на 6400 лв. по жалба на Веска Стоянова Петрова от гр. Варна. За да достигне до този резултат Варненският районен съд е приел, че оспореното пред него решение № 1000 от 28.11.2006 г. е незаконосъобразно, защото ОСЗГ - Варна е приложила чл. 3 вместо чл. 7 от НРОЦЗЗ. Обжалваното съдебно решение е мотивирано с обстоятелството, че процесните имоти попадат в урбанизирана територия, от което е изведен извод, че дължимото обезщетение следва да се определи съобразно показателите, предвидени в чл. 7 от НРОЦЗЗ във връзка с чл. 90 от ППЗДС. Настоящият съдебен състав не споделя становището на първоинстанционния съд, защото решението по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗ е част от обезщетителната процедура по ЗСПЗЗ, съответно ППЗСПЗЗ. Според посочената разпоредба, решението на ОСЗГ се съобщава на заинтересованите лица по реда на ГПК и подлежи на обжалване само по отношение стойността на дължимото обезщетение. Решението по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, се постановява на основание влязло в сила решение по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. За процесните земи е приложима нормата на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, съгласно която, когато имотите попадат в границите на урбанизираните територии, или са извън тях, но са застроени, или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват реалното им връщане, собствениците, респективно техните наследници, имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове. В случая е безспорно установено, че процесният имот не може да бъде възстановен, поради застрояването му и подлежи на обезщетяване по посочения ред. Определянето на стойността на дължимото обезщетение се извършва съгласно издадената на основание чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ Наредба за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи, приета с ПМС № 118 от 26.05.1998 г., обн. в ДВ, бр. 64/1998 г., с последващи изменения и допълнения, включително и в заглавието й - Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи - ДВ, бр. 75/2006 г. В тази наредба са нормативно регламентирани критериите и условията, които са водещи при определяне размера на обезщетението за земеделските земи, включително и по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, който попада в приложното поле на наредбата съгласно чл. 1, т. 1. от нея. Затова при извършването на съдебния контрол върху административния акт, какъвто по същността си е решението на колективния орган по поземлената собственост, съдът следва да прецени само дали ОСЗГ е спазила законодателно регламентираните коефициенти и другите изисквания при определяне стойността на дължимото обезщетение. За да се отговори на този въпрос, за който безспорно са нужни специални познания от областта на оценяването, по делата с правно основание чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ се изслушват съдебни експертизи, които се възлагат на вещи лица, включени в списък, одобрен от министъра на земеделието и горите и от министъра на финансите. Това изискване произтича от разпоредбата на чл. 19а, ал. 8 от ЗСПЗЗ (нова - ДВ, бр. 99 от 22 октомври 2002 г.), която препраща към ал. 4, т. 1. от закона. В тази норма са посочени решенията на ОСЗГ за определяне правото на обезщетение по реда на чл. 10б, чл. 10в и чл. 35 от ЗСПЗЗ с посочване на стойността на обезщетението, а това именно са решенията по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. Списъкът на вещите лица е обнародван в "Държавен вестник" бр. 100 от 14 ноември 2003 г., бр. 32 от 20 април 2004 г., бр. 101 от 16 ноември 2004 г., бр. 19 от 1 март 2005 г. и в ДВ, бр. 15 от 17 февруари 2006 година. В конкретния случай вещото лице, на което е възложена експертизата, е дало две заключения, като в допълнителната СТЕ стойността на обезщетението е изчислена на основание чл. 7 от НРОЦЗЗ. Върховният административен съд счита, че с обжалваното съдебно решение неправилно е възприета допълнителната СТЕ. Стойността следва да бъде изчислена съобразно общия ред, визиран в чл. 3 от НРОЦЗЗ, а не според разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от нея, която препраща към чл. 97 и 100 от ППЗДС. Този правилник е отменен и в ДВ, бр. 78 от 26.09.2006 г. е обнародван нов Правилник за прилагане на Закона за държавната собственост. В същия брой на "Държавен вестник" е изменена и НРОЦЗЗ и разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от тази наредба вече препраща към чл. 90 от ППЗДС. И двете редакции обаче, са относими при определяне цената на земите по чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ и на земите, незаети със сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях, но негодни за земеделско ползване и неподлежащи на възстановяване, разположени в обекти на организациите по § 12 от ПРЗ на ЗСПЗЗ, намиращи се в границите на урбанизираните територии, поради което са неотносими към изчисляване стойността на обезщетението по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Текстът на чл. 7 от НРОЦЗЗ не намира приложение за конкретния случай, защото процесните имоти са били земеделски - ниви и сегашната им характеристика като земи, включени в границите на урбанизирана територия е без правно значение при определяне стойността на дължимото обезщетение. Процесният имот попада в селищно образувание, но не е сред двете категории, описани в наредбата и е извън обхвата на специалните правила, въведени в чл. 7 от нея. Това е земя по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ и оценяването й става по реда на чл. 3 и следващите от НРОЦЗЗ. Като е достигнал до обратния извод, Варненският районен съд е приложил неправилно материалния закон, което касационно основание изисква отмяна на постановения съдебен акт. При решаване спора по същество настоящият съдебен състав счита, че следва да се съобрази с приетата и неоспорена основна съдебно-техническа експертиза, според която дължимото обезщетение възлиза на 6802 лв., изчислено по реда на чл. 3 от НРОЦЗЗ. На основание на горното и на чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,