Определение № 9050 от 24.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9172/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на "Континенталик" ООД със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. "Калиакра" №66 срещу Определение №871 от 21.04.2026 г. по административно дело №162/2026 г. на Административен съд (АС) - Добрич. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата на "Континенталик" ООД срещу Решение №РД-02-16-1033 от 12.11.2025 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" (ОПИК), с което на дружеството е определена финасова корекция и е прекратил производството по делото. Частният жалбоподател - "Континенталик" ООД, счита обжалваното определение за неправилно - постановено в нарушение на материалния закон. Излага подробно доводи за неправилност на определението с аргументи, че съдът не е съобразил обстоятелството, че проверката в ИСУН е била извършвана от служители на дружеството консултант, а не от законния представител на дружеството. В профила на бенефициера в ИСУН е влязъл консултантна по проекта, който има достъп до електронната поща. Изрично е посочено, че административният акт, предмет на обжалване, е получен от дружеството по електронна поща на 23.02.2026 г., на която дата бенефициерът следва да се счита за уведомен. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Частният жалбоподател се представлява от адв. М. Янков - Адвокатска колегия - Добрич. Ответникът по частната жалба – ръководителят на УО на ОПИК, не взема становище. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд - Добрич приема, че жалбата е просрочена, поради което и на основание чл. 159, т. 5 АПК я оставя без разглеждане и прекратява производството по делото. Съдът приема, че оспореният административен акт е обявен в системата ИСУН на 13.11.2025 г., а подадената до съда жалба, се явява подадена извън 14- дневния срок за оспорване на административния акт и е просрочена. Определението е правилно. В съответствие с чл. 22, ал. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) когато производствата пред управляващите органи по този закон се провеждат посредством ИСУН, съобщаването на индивидуалните административни актове, издадени в тези производства, се извършва чрез съобщение в ИСУН до съответния кандидат или бенефициер, като към съобщението е прикачен съответния акт или в него се препраща към публикувания в ИСУН акт. Актът се счита за връчен с изпращането на съобщението в ИСУН. Ето защо напълно ирелевантно е от кой профил е отворено съобщението и дали изобщо е отворено. В случая е определящо, че страната е имала достъп до съдържанието на индивидуалния административен акт, който я засяга, за да се осигури възможността й да организира защитата си. По делото е доказано, че решението за определяне на финансова корекция е изпратено на бенефициера чрез ИСУН на 13.11.2025 г. Срокът по чл. 149, ал. 1 АПК е започнал да тече именно от деня, следващ тази дата, и е изтекъл на 27.11.2025 г. (присъствен ден). Не се спори между страните, а и това се установява от представените по делото доказателства, че жалбата е подадена на 09.03.2026 г., след изтичане на законоустановения срок за оспорване. По изложените съображения, правилно първоинстанционният съд е приел, че подадената жалба, с която е оспорено Решение №РД-02-16-1033 от 12.11.2025 г.като незаконосъобразно, е просрочена. Обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 235 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение