Определение № 4361 от 15.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3423/2026 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба на Ц. И. П. за отмяна на влязло в сила решение № 48/30.03.2026 г. по в.гр.д. № 2/2026 г., с което Окръжен съд – Враца, потвърждавайки решение № 365/03.11.2025 г. по гр.д. № 654/2025 г. на Районен съд – Бяла Слатина, е отхвърлил молбата за прекратяване на настаняването извън семейството на сина на молителя детето А. Ц. И. поради отпадане на основанията за това (чл. 30, вр. чл. 29, т. 6, вр. чл. 25, ал. 1 ЗЗДет). Ответникът по молбата Дирекция „Социално подпомагане“ – Бяла Слатина, възразява, че е недопустима, евентуално - неоснователна. Производството по настаняване на дете извън семейството (чл. чл. 25 – чл. 28 б ЗЗ Дет) е по спорна съдебна администрация. То е мярка за закрила в смисъла на Закона и на Конвенцията за правата на детето. Основанието за прекратяване на настаняването по чл. 29, т. 6, вр. чл. 25, ал. 1 ЗЗДет се установява или отрича с решение по чл. 30 ЗЗДет, което също е по спорна съдебна администрация. С тези решения съдът не разрешава спор за субективно материално право и те не пораждат сила на пресъдено нещо. С ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк.д. № 7/2014 г. ОСГТК на ВКС се прие, че само съдебните решения, които пораждат сила на пресъдено нещо, са допустим предмет на отмяна при условията и реда на извънредния способ в глава XXIV ГПК. Зачитайки задължителното действие на тълкувателното решение (чл. 130, ал. 2 ЗСВ), настоящият състав е длъжен да счете, че е сезиран с молба за отмяна с недопустим предмет. При тези мотиви, Върховният касационен съд