Определение № 194 от 13.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1021/2021 г.

Производството по чл.274, ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба на С. Д. А. срещу решение № 1451 от 28.09.2020г по ч.гр.д. № 2976/2020г на Софийски апелативен съд в частта, с което е оставена без разглеждане нейна жалба срещу решение №7332 от 31.10.2019г на СГС, който съдебен акт е произнесен по реда на чл.чл. 435-437 ,вр чл. 463,ал.1 ГПК по жалби - на длъжника «Сиимеоново Сити» ЕООД и на присъединения взискател Н. К. срещу извършено разпределение по изпълнително дело на ЧСИ С. Я.. Жалбите на «Симеоново Сити» ЕООД и Н. К. срещу разпределението са разгледани и оставени без уважение от СГС. Срещу решението, освен жалби от тези страни ,жалба е постъпила и от настоящата частна жалбоподателка. Като взискател по изпълнителното дело и наддавач ,същата е получила препис, взела е становище за частична недопустимост и неоснователност на двете жалби, депозирани от длъжника и от присъединения взискател.По нейната жалба срещу решението на СГС Софийски апелативен съд е констатирал ,че С.А. не е обжалвала разпределението.Съответно, в обжалваното решение по реда на съдебния контрол Софийски градски съд не е разглеждал нейни оплаквания. Софийски апелативен съд е отрекъл за настоящата жалбоподателка възможността да обжалва решение №7332 от 31.10.2019г на СГС и е оставил без разглаждане нейната жалба ,в която е направено искане извършване на ново разпределение от ЧСИ Я. ,в което да се отразят новите по- ниски нива на налози. В частната жалбата се оспорва изводът на липса на активна легитимация при обжалване на решението. Жалбоподателката изтъква своето право на защита при накърнени права. Върховен касационен съд, състав на ІІІ г.о, намира частната касационната жалба за процесуално допустима по реда на чл. 274 ал.2 от ГПК. По същество частната жалба е неоснователна. Обжалваното решение / по същество определение в обжалваната част / е законосъобразно. След като в качеството си на взискател С. Д. А. не е обжалвала разпределението в срока по чл.462, ал.2 ГПК ,същата не може да стори това в съдебното производство, образувано по жалби на други участници в съдебното изпълнение ,като обжалва съдебното решение по отхвърлянето на тези жалби ,със свои оплаквания. Страните ,на които съдебният изпълнител е длъжен да предяви разпределението,имат самостоятелен интерес ,легитимация и право да го обжалват ,като единствено постъпилите в срока по чл. 462,ал.2 ГПК жалби очертават предметните предели на съдебното производство. Съгласно чл.463, ал.2 ГПК ,при обжалване е приложим редът на гл.ХХІ (чл. 274 и сл.) ГПК .Правилата на чл.265 ГПК не намират приложение в случая.Законовите норми, регламентиращи допустимостта на обжалване пред по-горна инстанция на актовете на окръжен съд, с които по същество е упражнен контрол за законосъобразност на действия и актове на съдебен изпълнител във вр чл. 436, ал.4 ,вр. чл. 262, ал.2 ,съответно и реда на гл.ХХІ ГПК, са приложени съответно,съобразно обективните и субективни предели на спора ,по който е постановено решение съгласно чл.263, ал.1 ГПК По изложените съображения Върховен касационен съд,състав на ІІІг.о