Определение № 47 от 20.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1301/2014 г.

Делото е образувано по касационна жалба вх.№ 90652/02.08.2013г. подадена от А. Б. Б. срещу решение № 4535 от 14.06.2013г. на Софийски градски съд, ІV-в състав по гр.д. № 14187/2010г., с което е оставено в сила решение на Софийски районен съд по гр.д. № 6071/2005г. за отхвърляне на искове по чл. 30 ЗН и за съдебна делба, предявени от касатора А. Б.. С разпореждане от 16.09.2013г. въззивният съд е дал указания на касатора по отстраняване нередовности на жалбата, а именно за представяне на мотивирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и за внасяне на държавна такса по сметка на ВКС в размер на 30 лв. С молба вх.№ 119125/25.10.2013г. жалбоподателят е заявил, че желае касационната жалба да бъде разгледана до стр.4, ред 9 отгоре надолу, а именно в частта й за намаляване на адвокатските възнаграждения, присъдени до момента като прекомерни. В останалата част заявява, че оттегля жалбата си. С оглед изрично заявената воля на жалбоподателя А. Б. Б. за десезиране на съда от разглеждането на жалбата му на основание чл. 264, ал.1 ГПК, то образуваното производство по тази жалба следва да бъде прекратено. Тъй като обжалване на решението само за разноските е недопустимо, то в частта, с която се иска намаляване на присъдените разноски касационната жалба следва да се разгледа от въззивния съд по реда на чл. 248 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.