Решение № 3396 от 25.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7916/2025 г.

Инициирано е по молба на „Интер Агро“ ЕООД, подадена чрез адвокат М. Мартинов, съдържаща искане да бъде постановено допълнително решение по адм. дело № 7916/2025г. по описа на Върховен административен съд и второ искане да бъде изменено постановеното по посоченото дело решение № 400/15.1.2026г. в частта му относно разноските. Ответникът – началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. Велико Търново не изразява становище по молбата. Ответникът – Държавно предприятие Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (ДП НКЖИ), чрез процесуалния си представител, оспорва молбата. Моли същата да бъде отхвърлена. Ответникът – Държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, а той чрез областен управител на област Велико Търново, оспорва молбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Молбите за постановяване на допълнително решение и за изменение на съдебния акт в частта му за разноските са направени в срока по чл. 176, ал. 1, съответно по чл. 176а, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество. По молбата с правно основание чл. 176 АПК за постановяване на допълнително решение С молбата инициирала настоящото произнасяне се иска от Върховния административен съд, да постанови допълнително решение с което да се произнесе по „заявена“ в касационната жалба претенция за намаляване на присъдения от първоинстанционния съд хонорар в полза на АГКК. Производството по адм. дело № 7916/2025 г. по описа на Върховен административен съд е образувано по касационна жалба на „Интер Агро“ ЕООД, подадена чрез адвокат Мартинов против решение № 1805 от 03.06.2025 г., постановено по адм. д. № 59/2025 г. по описа на Административен съд Велико Търново. В касационната жалба са изложени аргументи, че присъденото с оспореното решение, адвокатско възнаграждение в полза на Агенцията по геодезия картография и кадастър – 1500,- лева, от които 250,- лева ДДС е прекомерно. Но в касационната жалба липсва петитум така присъденото възнаграждение да бъде намалено. Следователно Върховният административен съд не е допуснал опущение в произнасянето си и не дължи постановяване на допълнително решение. В допълнение следва да се отбележи и следното. С изменението на АПК /ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 5.08.2025 г.) е създаден нов чл. 176а. Нормата на ал. 4 от този текст на кодекса гласи „При подадена касационна жалба срещу решението, касационният съд се произнася и по искането за изменение или допълване в частта за разноските, ако такова е направено“. Съгласно § 40 от ПЗР към ЗИД на АПК неприключилите производства пред административния орган и пред съда до влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред. Въпреки тази преходна разпоредба, делото не следва да се изпраща на първоинстанционния съд за произнасяне по искане за изменение на решението му в частта за разноските, тъй като такова искане в касационната жалба липсва, както бе посочено по-горе. По молбата с правно основание чл. 176а АПК за изменение на решение № 400/15.1.2026г. по адм. дело № 7916/2025г. по описа на Върховен административен съд в частта му относно разноските /неправилно квалифицирана като такава по чл. 248 ГРК във връзка с чл. 144 АПК/ С молбата се иска постановеното от Върховния административен съд решение да бъде изменено в частта на разноските, като присъдените юрисконсултски възнаграждения в полза на Държавно предприятие Национална компания „Железопътна инфраструктура“ и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, всяко от които по 200,- лева, да бъдат намалени на по 100,- лева. Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК когато съдът отхвърли оспорването, ответникът има право на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Текстът на посочената норма /чл. 37 от ЗПП/ определя, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП, съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ и в частност чл. 24 по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 200 до 300 лв. Следователно присъдения размер от по 200,- лева в полза на посочените ответници е определен в минималния възможен размер и не подлежи на намаляване. По изложените съображения, на основание чл. 176 и 176а АПК, Върховният административен съд, второ отделение,