Определение № 98 от 11.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 422/2010 г.

Производството по делото е по реда на чл.274,ал.2 от ГПК. Образувано е по подадена касационна частна жалба от Е. с. на бл.”Б.” в[населено място], бул.”Т. м.” № 27, чрез управителя А. Ц. И., чрез адв. Г. Н. срещу разпореждане № 397 от 23.07.2010 г. по в. гр. дело № 88/2010 г. на Г. окръжен съд, с което е върната касационната му жалба против решение № 80/05.05.2010 г. по в.гр.дело № 88/2010 г. на Г. окръжен съд. Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното разпореждане незаконосъобразност, нарушение на процесуални правила и необоснованост. Моли да се отмени и се постанови друго, с което делото да се върне на Г. окръжен съд за администриране на подадената касационна жалба. Ответникът по частната жалба [фирма][населено място] не е изразил становище по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като прецени доказателствата по делото и доводите в частната жалба за неправилност на обжалваното определение намира за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и е допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното разпореждане Г. окръжен съд е приел, че подадената касационна жалба от ищеца срещу въззивното решение на същия съд от 05.05.2010 г. по в. гр. дело № 88/2010 г. е постъпила в съда след срока за обжалване предвиден в чл. 283 ГПК. С оглед на това съдът е направил извода, че касационната жалба е процесуално недопустима и на осн.чл.286, ал.1,т.1 ГПК я е върнал. Извода на съда е правилен. Г. окръжен съд като въззивна инстанция е постановил решение № 80/05.05.2010 г. по в.гр.дело № 88/2010 г. по описа на същия съд, с което е потвърдил решение № 491/11.12.2009 г. по гр.дело № 765/2009 г. на Г. районен съд, с което е отхвърлен предявения иск от жалбоподателя с пр.осн.чл.124 ГПК против [фирма][населено място] за признаване за установено, че ответникът не е собственик на самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се на първия етаж със застроена площ от 41 кв.м. Препис от решението е редовно връчен на жалбоподателя, чрез адв.пълномощника Г. Н. на 26.05.2010 г. Касационната жалба срещу въззивното решение на Г. окръжен съд, подадена от жалбоподателя ЕС на бл.”Б.”[населено място], бул.”Т. м.” № 27 е постъпила в съда на 06.07.2010 г. с вх. № 2156/06.07.2010 г. Същата е изпратена с непрепоръчана пощенска пратка/писмо/ с № 60000000189751, приложено по делото и доставено чрез куриерска фирма „Е. Е.” във въззивния съд на 06.07.2010 г., От приложеното по делото писмо с изх. № 14082/22.07.2010 г., изпратено от [фирма][населено място] до Окръжен съд[населено място] в отговор на запитване от съда от 16.07.2010 г. се установява, че пощенската пратка/писмо/ с номер 60000000189751/05.07.2010 г., с което е изпратена касационната жалба на ищеца с направление Т.-Г. е постъпило за изпращане в офиса на дружеството на 05.07.2010 г. и на същата дата е изпратено по направление Г., като е доставено на посочения адрес на получател – Окръжен съд[населено място] на 06.07.2010 г. Същият факт се установява и от приложеното писмо, изпратено от офиса на [фирма] в[населено място] от 13.07.2010 г. Въззивният съд е изискал данни от дружеството, извършващо пощенска услуга - доставка на писмото, поради нечетлив печат с датата на изпращане върху пощенския плик и поради обстоятелството, че по делото са приложени две писма, изходящи от офиса на дружеството в[населено място] с противоречиво съдържание относно момента на постъпване на писмото в офиса и доставянето на получателя. С оглед на така установените факти се налага извода за процесуална недопустимост на касационната жалба, подадена от ищеца, тъй като същата е постъпила в Окръжен съд[населено място] след изтичане на едномесечния срок за касационно обжалване, предвиден в чл.283 ГПК. На осн. чл.286,ал.1,т.1 ГПК касационната жалба следва да се върне, като просрочена, в какъвто смисъл е и извода на въззивния съд. Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното разпореждане следва да се потвърди. Доводите в касационната частна жалба за неправилност на разпореждането са неоснователни. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение