Определение № 117 от 07.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 473/2015 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Образувано е по жалба вх. № 2623 от 05.03.2015 г., подадена от П. К. С. от [населено място], с която се иска изменение на определение № 31 от 16.02.2015 г. по ч.гр. д. № 473/2015 г. на Върховния касационен съд, ІI г.о. в частта, с която същият е осъдена да заплати на [фирма], [населено място] разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 300 лв. Моли така присъдените разноски бъдат намалени до минималния размер по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът по молбата [фирма], [населено място] представлявано от А. Я. К., чрез юрисконсулт П. К. изразява становище за неоснователност на същата. При извършената проверка, настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, II г.о., установи следното: Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Подадената частна жалба е основателна. Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на юрисконсулското възнаграждение в размер на 300 лева е основателно до размера от 200 лева. Изводът се налага след като се съобрази фазата на производството – по чл.274 ГПК и разпоредбите на чл.7, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 11 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При това положение и с оглед фактическата и правна сложност на делото, възнаграждението следва да се намали до 200 лева. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд