Определение № 4028 от 13.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 399/2024 г.

Производството е по реда на чл. 23, ал. 3 от ГПК. С определение № 255/26.01.2024 година на Окръжен съд Бургас, постановено по гр. д. № 1648/2023 година по описа на Окръжен съд Бургас, председателят на съда е прекратил производството по делото и е изпратил същото на Върховния касационен съд за определяне на основание чл. 23, ал. 3 от ГПК на друг равен по степен съд, който да разгледа подадената от М. Д. О. срещу Окръжен съд Сливен, Окръжен съд Ямбол и Апелативен съд Бургас искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл. 2б, ал. 3 от ЗОДОВ за осъждане на тримата ответници да му заплатят солидарно сумата от 33 000.00 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради нарушаване на правото му по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС да се разгледа и реши в разучен срок гр. д. № 211/2023 година по описа на Окръжен съд Сливен. С горепосоченото определение е прието, че гр. д. № 1648/2023 година по описа на Окръжен съд Бургас било образувано по исковата молба на М. Д. О. срещу Окръжен съд Сливен, Окръжен съд Ямбол и Апелативен съд Бургас за осъждане на тримата ответници да му заплатят солидарно сумата от 33 000.00 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради нарушаване на правото му по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС да се разгледа и реши в разучен срок гр. д. № 211/2023 година по описа на Окръжен съд Сливен, на основание чл. 2б, ал. 3 от ЗОДОВ. Първоначално въз основа тази искова молба било образувано гр. д. № 388/2023 година на Окръжен съд Сливен, като с определение № 579/12.09.2023 година, то било прекратено на основание чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ и било изпратено на Окръжен съд Бургас като най-близък родово компетентен да разгледа спора съд. След отвод на всички съдии от състава на Окръжен съд Бургас следвало делото да се изпрати на ВКС за определяне на друг равен по степен съд, който да разгледа спора, тъй като след отвода на всички съдии от състава на Окръжен съд Бургас и прекратяване на производството на основание чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ от Окръжен съд Сливен, единственият окръжен съд, който оставал в района на Апелативен съд Бургас бил Окръжен съд Ямбол. Тъй като този съд също бел ответник по делото, то той също не можел да разгледа спора по силата на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ.Тъй като разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от ГПК не предвиждала възможност апелативният съд да определи делото да бъде разгледано от друг окръжен съд в района на друг апелативен съд, то компетентен за това се явявал ВКС. Това в конкретния случай налагала поради процесуална икономия, без изпращане на делото в Окръжен съд Ямбол. Съставът на ІV г. о. на ГК на ВКС преценява, че съдебния район на Апелативен съд Бургас обхваща съдебните райони на Окръжен съд Сливен, Окръжен съд Ямбол и Окръжен съд Бургас. Всички съдии от състава на Окръжен съд Бургас са се отвели от разрешаването на спора по реда на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, тъй като ответник по иска е и Апелативен съд Бургас, който осъществява инстанционен контрол върху постановените от тях съдебни актове. Това води до невъзможност в Окръжен съд Бургас да се формира съдебен състав, който да разгледа и разреши спора, което налага изпращането на делото на друг равен по степен съд, който да разгледа делото. Като такъв съд обаче не може да бъде определен нито Окръжен съд Сливен, нито Окръжен съд Ямбол, тъй като и двата съда са ответници по предявения иск. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ те не могат въобще да разглеждат спора, дори и да могат да формират съдебен състав за това, а трябва да го изпратят на най-близкия компетентен окръжен съд. Поради това не следва да се изпраща делото за разглеждане на тези съдилища и да се изчаква отстраняването на всички съдии от тях от разглеждането на спора, за да се пристъпи към процедурата по чл. 23, ал. 3 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от ГПК ако поради отстраняване на съдии разглеждането на делото в съответния съд е невъзможно, горестоящият съд постановява изпращането му за разглеждане в друг равен съд. В случая обаче не се касае до съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което горестоящият съд по смисъла на чл. 23, ал. 3 от ГПК не е този, който е компетентен да разгледа спора по реда на инстанционното производство, а този който е такъв според установената в разпоредбите на чл. 61 и следващите от ЗСВ структура на съдилищата. От разпоредбите на чл. 61, чл. 63, ал. 4, чл. 81, ал. 2 и ал. 3, чл. 87, ал. 1 и ал. 2 от ЗСВ, а също така и от тези на чл. 101 и следващите от ЗСВ е видно, че съгласно структурата на съдилищата горестоящ съд на окръжния съд е съответния апелативен съд, в чийто район той попада. В случая това е Апелативен съд Бургас и именно той, а не ВКС, поначало е компетентен да определи равния по степен съд, който да разгледа спора по гр. д. № 1648/2023 година по описа на Окръжен съд Бургас. Доколкото обаче този съд също е ответник по предявения иск той не може да се произнесе по този въпрос, доколкото ответникът не може да определи точно кой съд да разгледа предявения срещу него иск. Същевременно той неи може да изпрати делото на друг апелативен съд по свой избор, тъй като производството по чл. 23, ал. 3 от ГПК не се приравнява на това по чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ. Предвид на това другия равен по степен съд трябва да се определи от горестоящия на Апелативен съд Бургас съд, а именно ВКС. Това следва и от обстоятелството, че Апелативен съд Бургас не може да определя окръжни съдилища извън неговия район, които да разгледат спора, тъй като не е техен горестоящ съд, а в случая окръжните съдилища, на които той е горестоящ не могат да разглеждат спора. С оглед изложеното е налице хипотезата на чл. 23, ал. 3 от ГПК и следва да бъде определен друг равен по степен съд, който да разгледа подадената от М. Д. О. срещу Окръжен съд Сливен, Окръжен съд Ямбол и Апелативен съд Бургас искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл. 2б, ал. 3 от ЗОДОВ за осъждане на тримата ответници да му заплатят солидарно сумата от 33 000.00 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради нарушаване на правото му по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС да се разгледа и реши в разучен срок гр. д. № 211/2023 година по описа на Окръжен съд Сливен. Настоящият състав намира, че като такъв следва да бъде определен Окръжен съд Варна, на който ще следва да бъде изпратено делото за разрешаване на повдигнати с него правен спор. По изложените съображения апелативният съд,