Определение № 320 от 08.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 238/2012 г.

Производството е по чл. 250 ГПК и по чл. 248 ал.1 ГПК. С молбата вх. Nо 7765/31.07.2012 година [фирма] [населено място], като касатор по посоченото гражданско дело е подало молба с искане касационният съд да се произнесе с допълнително решение по релевираните с касационната жалба доводи, свързани с правата на съделителите в съсобствеността, поддържайки довод, че липсва произнасяне по тази част на касационната жалба. С молбата се релевират и възражения касаещи прекомерността на заплатения адвокатски хонорар на противната страна, претендиран като разноски за касационната инстанция. С молба вх. Nо 7674/ 22.07.2012 год. Е. Д. Ш. чрез адв.Г.К. АК-С. е поискала да и бъдат присъдени разноски за касационната инстанция на основание чл. 78 ал.3 ГПК предвид на постановения с решението краен резултат, в размер на 3000 лв., съобразно на представените доказателства. В отговор на молбата за допълване на решението в частта за разноските [фирма] оспорва присъждането на разноски в първата фазана делбения процес, позовавайки се на разпоредбата на чл. 355 ГПК. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия. намира: По искането по чл. 250 ГПК Разпоредбата на чл. 250 ГПК, аналогично на тази по чл.193 ал.1 ГПК/ отм./ сочи, че страната в съдебния исков процес може да иска допълване на решението, постановено по предявен от нея или срещу нея иск, когато съдът не се е произнесъл по цялото и искане. За да бъде реализирано това процесуално право, следва да е налице пропуск от страна на решаващия съд да се произнесе по част от спорния предмет. Правото на страната да иска допълване на един съдебен акт следва да се упражни в срока, указан от закона- а именно един месец от узнаване за постановеното решение. или от влизането му в сила. При данните по делото не може да се сподели тезата на молителя, че не е налице произнасяне по цялото искане на страната като касатор. С решението, чието допълване се иска, касационният съд е проверил и се е произнесъл по процесуалната и материално-правна законосъобразност на решението на въззивния съд ИЗЦЯЛО, постановявайки диспозитив, че „оставя в сила „ обжалвания съдебен акт на въззивния съд. За да са налице предпоставките на закона за постановяване на допълнително решение би следвало касационният съд да не се е произнесъл по касационната жалба срещу конкретна част от обжалваното решение. Липсата на удовлетворителен за обжалващата страна резултат по конкретни доводи от касационната жалба не съставлява пропуск и непроизнасяне по част от спорния предмет.Чрез искането за допълване на съдебното решение не могат да се допълват мотивите на съдебния акт. С молбата за допълване в настоящия случай, защитата на молителя иска от съда да се произнесе и по „непроизнесената част на искането” за квотите на съделителите т.е. в насока без конкретно въведени доводи извън тези за незачитане на завещанието в полза на Е. Ш., която е поддържана като теза, но не е била възприета от съда. Искането е неоснователно тъй като предмет на касационния контрол е решението на въззивния съд и то в предметните рамки на което производство, е протекло въззивното обжалване, поради което следва да бъде оставено без уважение. По искането по чл. 248 ал.1 ГПК. Възможността допълнително да се иска присъждане на разноски по делото, за съответната инстанция, при пропуск на съда, следва да бъде упражнено в срок. Съгласно чл. 248 ал.2 ГПК, в хипотезите на необжалваемите съдебни актове, а безспорно постановеното решение по чл. 290-293 ГПК на ВКС е от тази категория, този срок е едномесечен и тече от постановяване на съдебния акт. При данните по делото следва, че срокът за допълване на решението, в частта за неприсъдените разноски, към датата на подаване на молбата по чл. 248 ГПК не е изтекъл. Съдът е сезиран своевременно, в касационното производство са направените разноски за защита на касатора в посочения размер, но въпреки това същите не могат да бъдат присъдени на основание на чл. 355 ГПК. Производството е делбено и разноските, направени в рамката на делбения процес се изчисляват във втората фаза, като дължимостта им е обусловена от фактите изложени по-горе, но размерът им се дължи съобразно на дела на всеки един от съделителите в спорната съсобственост. Съобразно разпоредбата на чл. 355 изр. второ ГПК в делбения процес на основание чл. 78 ГПК се дължат разноски на страните по присъединените искове. Няма спор, че такива са исковете, касаещи преюдициални правоотношения, разглеждани в първата фаза на делбата като иска по чл. 42 ЗН, по чл. 30 ал.1 ЗН, по чл. 21 ал.1 и 2 СК от 1985 г. отм./ респ. чл. 23 ал.1 и 2 СК, по чл. 12 ал.1 ЗН и др. или облигационни претенции, разгледани във втората фаза на делбата, заявени по реда на чл.346 ГПК като искания за сметки между съсобствениците. Когато спорът по делото в рамките на първата фаза на делбата е разгледан на трите инстанции единствено в относно обема права на съделителите по решението по чл. 344 ал. 1 ГПК, макар и поради релевирано правоизключващо или правоизменящо възражение, няма основание да не се приложи парилото на чл. 355 ГПК. В конкретния случай в рамките на заявения иск за съдебна делба, оспорвайки посочените от ищцовата страна [фирма] квоти е направено искане от страна на Е. Ш., в нейна полза да се зачетат не само правата и като наследник по закон, но да бъдат зачетени и правата по завещание от покойната И. Ц. Ц.. Доколкото правата са релевирани в рамките на правопораждащите съсобствеността юридически факти, оспорени чрез възражение за незачитането им поради непроявено действие на завещанието в резултат на по-късното му вписване съгласно чл. 113 ЗС, без да се предявява самостоятелен- инцидентен установителен иск касаещ валидността на завещанието, не може да се приеме тезата на молителката ,че се дължат разноски по това оспорване, извън тези, който следва да се присъдят по правилото на чл. 355 ГПК. По изложените съображения и чл. 250 ГПК и на основание чл.355 ГПК във вр. с чл. 81 ГПК и чл. 78 ГПК, състав на ВКС, второ отделение- гражданската колегия