Определение № 525 от 02.12.2025 г. на ВКС по н. д. № 1062/2025 г.

Производството пред ВКС е образувано на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, по повод разпореждане № 14906 от 27.11.2025 г. по ч.н.д. 16622/2025 г. по описа на Софийски районен съд. С него е повдигнат спор за подсъдност между Районен съд – гр. Плевен и Софийски районен съд във връзка с разглеждане на искане от прокурор в Районна прокуратура – Плевен на основание чл. 157, вр. чл. 156, ал. 1, вр. чл. 155, вр. чл. 146, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за здравето /ЗЗ/ за задължително настаняване и лечение в психиатрично здравно заведение на Н. М. Е.. Върховният касационен съд, за да се произнесе взе предвид следното: В Районен съд – гр. Плевен е постъпило искане от прокурор в Районна прокуратура – Плевен по чл. 157, вр. чл. 156, ал. 1, вр. чл. 155, вр. чл. 146, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗ за задължително настаняване и лечение в психиатрично здравно заведение на Н. М. Е., живущ в [населено място], обл. Плевен, [улица], по което е било образувано ч.н.д. № 1687/2025 г. по описа на съда. С протоколно определение № 2315 от 18.11.2025 г. по ч.н.д. № 1687/2025 г. по описа на Районен съд – гр. Плевен, след като била изискана актуална справка от НБД „Население“ (л. 110), от която било видно, че считано от 5.11.2025 г. настоящият адрес на лицето е в [населено място], район „*****“, [улица](*****) № 2, вх. „Б“, ет. 2, ап. 11, производството по делото е било прекратено и изпратено по подсъдност на Софийски районен съд, тъй като разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от ЗЗ предвижда изрично, че задължително настаняване и лечение се постановява с решение от районния съд по настоящия адрес на лицето. С разпореждане № 14906 от 27.11.2025 г. по ч.н.д. 16622/2025 г. по описа на Софийски районен съд, съдията-докладчик е прекратил съдебното производство и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК е повдигнал настоящия спор за подсъдност. Изтъкнал съображения, че според първоначално изисканата справка от НБД „Население“ (л. 75 от ч.н.д. № 1687/25 г.) лицето е било с настоящ адрес в [населено място], [улица], ет. 2, ап. 2, а видно от докладната записка на ОД на МВР – Плевен (л. 5 от ч.н.д. № 1687/25 г.) предложеното за настаняване лице живее повече от три години с баба си по бащина линия в [населено място], общ. *******, обл. Плевен, [улица]. Наред с това, се позовал на обстоятелството, че по производството пред Плевенския районен съд е бил даден ход на съдебно следствие, с разпит на освидетелствания и свидетели, поради което въпросът за местната подсъдност не е следвало отново да бъде пререшаван. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, намира, че горепосоченото дело следва да бъде разгледано и решено по същество от Плевенския районен съд. Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 1, предл. 1-во от Закона за здравето настаняването за задължително лечение на лицата по чл. 155 от същия закон се извършва по силата на решение, издадено от районния съд по настоящия адрес на лицето. Видно от приложената справка от НБД „Население“, Н. М. Е. е регистриран по настоящ и постоянен адрес в [населено място], район „****“, [улица](****) № 2, вх. „Б“, ет. 2, ап. 11, на който последно му е била връчена на 15.11.2025 г. призовка по ч.н.д. № 1687/25 г. Независимо от това обаче, спорът за подсъдност следва да бъде разрешен в полза на Софийски районен съд. ВКС нееднократно е посочвал, че нарушението на местната подсъдност, ако не е направено възражение срещу това, не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, което да обуславя отмяната на постановения съдебен акт. Нещо повече – последователно в практиката на ВКС се застъпва становище, че преценката за компетентност по правилата на местната подсъдност следва да се прави от съдията – докладчик в стадия на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебното заседание и че след приключване на този етап от процедурата се преклудира възможността за преразглеждане и пререшаване на същия въпрос от съда.(Опр. № 52 от 27.04.2021 г. на ВКС по ч. н. д. № 345/2021 г., I н. о; Опр. № 6 от 16.01.2017 г. на ВКС по ч. н. д. № 1264/2016 г., III н. о Опр. № 122/19.11.2015 г. на ВКС по ч. н. д. № 1479/2015 г. III н. о.; Опр. № 37/4.03.2014 г. на ВКС по ч. н. д. № 313/2014 г., I н. о.; Опр. № 66/29.06.2015 г. на ВКС по ч. н. д. № 938/2015 г. III н. о.; Опр. № 123/18.10.2010 г. на ВКС по ч. н. д. № 509/2010 г.) В конкретния случай съдията от РС- Плевен не само е насрочил делото за разглеждане, приемайки, че са налице условията за това (т.е. приемайки, че е компетентен да се произнесе по искането по чл.157 от ЗЗ), но е дал ход на делото в открито съдебно заседание, извършил е действия по събиране на доказателства при отсъствие на противопоставено възражение от страните за липса на местна компетентност преди стадия на събиране на доказателствата, изслушал е експертното становище на експерт-психиатър и е назначил по искане на защитника тройна съдебно-психиатрична експертиза. По този начин Плевенският районен съд е приел, че са налице процесуалните предпоставки за разглеждане на делото в открито съдебно заседание, една от които е спазената родова и местна подсъдност пред конкретния съд. След като производството вече е било в стадия на съдебното заседание, съдът не е могъл изобщо да го прекрати и изпрати делото на друг, еднакъв по степен съд, по каквито и да било съображения, касаещи местната подсъдност, дори и същата да е била нарушена, каквито са данните в настоящия случай. В стадия на съдебното заседание пред първата инстанция, с разпоредбата на чл. 288, ал. 1, т. 2 НПК, законодателят изрично е ограничил това правомощие - само при констатации за подсъдност на делото пред по- горен или военен съд, т. е. местната подсъдност изобщо е изключена като основание. Ето защо, Районен съд - Плевен е длъжен да продължи с разглеждането на делото и да се произнесе по същество. По изложените съображения и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд на Република България, наказателна колегия, първо наказателно отделение,