Определение № 8203 от 28.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4795/2025 г.

Производството е по чл. 229 и следващите АПК. Образувано е по частна жалба на Й. М. К., Б. Г. С. и Е. М. С. чрез техния пълномощник срещу определение №298/20.02.2025 г. по адм. д. №17/2025 г. на Административен съд Кюстендил. Считат обжалваното определение за неправилно и претендират отмяната му. В срока по чл. 232 АПК другата страна-главният архитект на община Сапарева баня намира частната жалба за неоснователна. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на частната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалби от частните жалбоподателки срещу Разрешение за строеж /РС/ № 69/ 11.12.2024 г. на главния архитект на община Сапарева баня, с което е разрешено на „Или Никая“ ЕООД да извърши строителство на строеж: „Надстройка, пристройка /допълващо застрояване с търговско предназначение/ и преустройство на сграда от основното застрояване с предназначение – жилищна сграда със стаи за настаняване, с идентификатор № 65365.602.180.1 по Кадастралната карта на гр.Сапарева баня“ със застроена площ 170.89 кв.м. и разгърната застроена площ 728.34 кв.м., находящ се в УПИ, представляващ парцел XVII-541, кв.72 по плана на гр.Сапарева баня. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбите и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Жалбоподателките оспорват РС в частите за разрешеното строителство на надстройката и пристройката. Имайки предвид предмета на оспорване, съдът констатира, че жалбоподателките нямат качеството на заинтересовани лица по чл.149, ал.2 във вр. с ал.1 от АПК. Нормата на чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ изключва жалбоподателките от кръга на заинтересованите лица, т.к. се касае за разрешено пристрояване и надстрояване на заварен строеж, при който заинтересовани лица са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал.1 – възложителят и собственикът на земята. Жалбоподателките нямат нито едно от качествата по чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ, т.к. са собственици на съседния поземлен имот със застрояването в него. Неприложими са останалите хипотези на чл.149, ал.2, т.2-4 от ЗУТ. В нормата на чл.149, ал.2, т.2 от ЗУТ е предвидена хипотеза за преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж, като в случая жалбоподателките не оспорват разрешеното преустройство на сградата, а само нейното надстрояване и пристрояване. Предметът на жалбата определя рамките на съдебния контрол за законосъобразност на оспорения административен акт. Съдът правораздава чрез сезиране, което означава, че рамките на съдебния контрол се определят от искането в жалбата. След като жалбата не касае разрешеното преустройство на сградата, то правилото на чл.149, ал.2, т. 2 от ЗУТ е неотносимо по делото. Отделно от това, преустройството не е свързано с промяна на предназначението на заварения строеж. Това предназначение е непроменено - преди РС и след неговото издаване жилищната сграда е с едно и също предназначение като жилищна сграда със стаи за настаняване. Разпоредбите на чл.149, ал.2, т.3 и т.4 от ЗУТ касаят случаите на етажна собственост, каквато не е налице по делото. Сградата по РС е еднолична собственост на възложителя. Така постановеното прекратително определени е неправилно при следните съображения: Видно от жалбата на Й. М. К. в същата се оспорва разрешението за строеж без кокретизация, т.е. следва да се приеме, че предмет на обжалване е Разрешението за строеж в цялост. Според първоначалната жалба на Б. Г. С. и Е. М. С. пък изрично е записано, че е нарушен чл. 39 ЗУТ, тъй като когато преустройството е свързано с масов достъп на външни лица и наднормено шумово и друго замърсяване, освен спазването на чл. 38 е необходимо и изрично писмено нотариално заверено съгласие на всички собственици и носители на огрнаничени вещни права в съседни поземлени имоти. Така твърденията в жалбата изрично сочат, че освен надстрояването и пристрояването се обжалва и разрешеното с обжалваното РС преустройство на сграда от основното застрояване с преднаначение -жилищна сграда със стаи за настаняване в имот с идентификатор 65365.602.180.1 по кадастралната карта на гр. Сапарева баня. Освен това със заявление в. № 608/18.02.2025 г. пълномощникът на жалбоподателките е уточнил, че поддържа жалбите в тяхната цялост. От това може да се направи извода за недвусмисленото обжалване на разрешението за строеж във всички негови разрешени строителни дейности. В този смисъл следва да се подчертае, че след като има предвидено преустройство, лицата по чл. 38, ал. 3 и ал. 4 ЗУТ и чл. 39, ал. 2 ЗУТ са активно легитимирани да обжалват разрешението за строеж жалбата е процесуално допустима. Дали преустройството е свързано с промяна на предназначението на строежа е въпрос по основателността на предявеното обжалване на допуснато с разрешението за строеж преустройство, тъй като жалбоподателите са заинтересовани по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 2 ЗУТ лица. Предвид изложеното обжалваното прекратително определение е процесуално и материално незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,