Определение № 451 от 24.09.2024 г. на ВКС по н. д. № 839/2024 г.

Производството е по чл. 43, т. 1 от НПК и е образувано по искане за промяна на подсъдността по н. ч. х. д. № 7927/2024 год. на Софийски районен съд. Върховният касационен съд като се запозна с материалите по делото, намери следното: Първоначално делото е било образувано в Районен съд – Варна по тъжба на Ч. Н. П. против А. Н. К. и Н. К. Н. за престъпление по чл. 147 от НПК. С разпореждане № 3661/29. 05. 2024 год. съдията докладчик е прекратил производството по н. ч. х. д. № 2121/2024 год. и е изпратил делото по подсъдност на Софийски районен съд. С разпореждане № 11163/17. 09. 2024 год. докладчикът по н. ч. х. д. № 7927/2024 год. на Софийски районен съд е прекратил съдебното производство по делото и е изпратил делото на Върховен касационен съд по компетентност, като е изложил съображения, че с цел процесуална икономия и спестяване на пътни и други разноски повдига спор за подсъдност на основание чл. 43, т. 1 от НПК. Като правно основание за взетото решение са посочени чл. 44, ал. 1 вр. чл. 43, т. 1 от НПК. Вероятно подведен от обстоятелството, че делото му е било изпратено от Варненския районен съд, докладчикът по н. ч. х. д. № 7927/2024 год. на Софийски районен съд е допуснал смесване на две взаимно изключващи се процедури. При спора за подсъдност всяко от спорещите съдилища отрича собствената си компетентност да реши правния спор и твърди, че по правилата на родовата и местната подсъдност по чл. 35 и сл. от НПК делото е подсъдно на другия съд. За разлика от хипотезата на чл. 44 от НПК в процедурата по чл. 43 от НПК не съществува несъгласие между съдилищата относно компетентността им. В този случай съдът, настояващ за промяна на подсъдността, приема, че с оглед посоченото в обстоятелствената част на обвинителния акт или тъжбата поначало е компетентен да се произнесе, но изпращането на делото на друг равен по степен съд е наложително, за да се избегнат затруднения за подсъдимия и/или свидетелите (т. 1), за да не се породят съмнения за пристрастност и необективност на съдебния състав (т. 2) или за да се преодолее невъзможността да бъде формиран такъв (т. 3). Разпоредбата на чл. 43 от НПК намира приложение и когато делото е било изпратено от друг съдебен орган на искащия промяната съд, стига последният да е достигнал до извод, че е компетентен да постанови надлежен съдебен акт по същество. Съобразявайки както тези принципни положения, така и посоченото в разпореждането от 17. 09. 2024 год. за необходимостта да бъде постигната процесуална икономия, касационната инстанция намери, че е сезирана с искане по чл. 43, т. 1 от НПК. С оглед обстоятелството, че и двете подсъдими пребивават в [населено място], следва да се приеме, че е удовлетворено изискването на цитираната разпоредба много подсъдими да живеят в района на друг равен по степен съд. Ето защо, макар делото да е подсъдно на Софийски районен съд, за да бъдат минимизирани затрудненията и разходите, свързани с явяването на А. К. и Н. Н. пред съда, същото следва да бъде изпратено за разглеждане на Районен съд – Варна. Така мотивиран и на основание чл. 43, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение