Решение № 5125 от 12.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 893/2026 г.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Ямбол, подадена чрез пълномощник главен юрисконсулт К. Николова, срещу решение № 1672/25.11.2025 г., постановено по адм. дело № 277/2025 г. по описа на Административен съд гр. Ямбол. Изложени са съображения за неправилно, незаконосъобразно и необосновано решение, постановено при нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да се отмени оспореното решение и да се потвърди административният акт. Претендират се разноските по делото пред двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Ответникът по касационната жалба – "Специализирана болница за активно лечение по кардиология-Ямбол" ЕАД, се представлява от адвокат В. Симеонов, който в писмено становище и съдебно заседание счита касационната жалба за неоснователна. Представя писмен отговор, с който моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение № 1672/25.11.2025 г., постановено по адм. дело № 277/2025 г. Административен съд – Ямбол е отменил Заповед за налагане на санкции № РД-09-151/17.06.2025 г. на Директора на РЗОК-Ямбол, с която е наложена на „Специализирана болница за активно лечение по кардиология Ямбол” ЕАД, по изпълнение на договор №280292/17.10.2023 г. санкция по т.1 и т.2 - финансова неустойка в размер на по 200.00 лв., на основание чл.455, ал.3 от НРД за МД 2023-2025 г. (отм.), в общ размер на 400.00 лева и е присъдил разноски. Приел е, че оспореният индивидуален административен акт е издаден в противоречие с материалноправни разпоредби – основания за отмяната му като незаконосъобразен по чл.146 т.4 от АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че по силата на Индивидуален договор №280292/17.10.2023г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури сключен с НЗОК-София, „Специализирана болница за активно лечение по Кардиология Ямбол“ ЕАД, е поела задължението да оказва на здравноосигурените лица медицинска помощ по изброените клинични пътеки в посочения обхват срещу заплащане от възложителя. Със Заповед № РД-24-149/16.04.2025 г. директорът на РЗОК-Ямбол е разпоредил извършване на планова, тематична, самостоятелна проверка. Резултатите от извършената проверка са обективирани в Протокол №ПП-БМП-183/12.05.2025 г., съставен от органа извършил проверката, като са приложени представените от лечебното заведение копия от истории на заболяването, а именно: ИЗ №252/2025 г., ИЗ № 1099/2025 г., ИЗ №617/2024 г., ИЗ №2410/2024 г. и ИЗ № 475/2025 г. В протокола са описани две нарушения по ИЗ №252/2025 г. и ИЗ № 475/2025 г., В предоставения срок дружеството е депозирало пред РЗОК Писмено становище-възражение с вх. №29-02-238/19.05.2025 г., с което оспорва изводите на проверяващите лица. Със заповед №РД-18-9/28.05.2025 г. на директора на РЗОК-Ямбол е определен състава на арбитражната комисия, която да е разгледала възражениято, като не са постигнали решение по тях. Със Заповед за налагане на санкции № РД-09-151/17.06.2025 г. на Директора на РЗОК-Ямбол е наложена на „Специализирана болница за активно лечение по кардиология Ямбол” ЕАД, санкция по т.1 и т.2 - финансова неустойка в размер на по 200.00 лв., на основание чл.455, ал.3 от НРД за МД 2023-2025 г. (отм.), в общ размер на 400.00 лв. Квалифицирал е нарушенията по чл. 321, т. 7 и чл. 321, т. 5, буква "а" във връзка с чл. 455, ал. 3 от НРД за МД 2023-2025 г. (отм.) По делото е назначена и изслушана съдебномедицинска експертиза, която е посочила, че дехоспитализацията на пациента по ИЗ №252/2025 г. към 10.02.2025 г. е медицински обоснована, извършена при изпълнение на всички изисквания на Клинична пътека №25 и в съответствие със стандартите по кардиология. Пациентката е била в стабилно състояние, с контролирана симптоматика, приключена диагностична програма и ясни указания за амбулаторно проследяване. Последващата хоспитализация не можела да се разглежда като резултат от преждевременно изписване, а като ново остро функционално събитие с различна патогенеза. Следователно дехоспитализацията била извършена правилно, своевременно и напълно съобразена с медицинската логика и клиничния стандарт. Извършената катетърна ренална денервация по ИЗ № 475/2025 г. била медицински обоснована, правилно извършена и клинично оправдана. Процедурата била осъществена при спазване на изискванията на КП №20 и на ръководствата на ESC/ESH (2023), при наличие на всички клинични индикации и липса на противопоказания. Документацията била частично ограничена по отношение на ендокринната оценка, но клиничните данни изключвали вторична хипертония и потвърждават първична резистентна форма. Следователно, извършената интервенция била медицински и научно оправдана, безопасна и ефективна. Обосновано административният съд е ценил заключението на вещото лице като компетентно изготвено и законосъобразно е приел, че административният орган не е установил по безспорен начин твърдените за извършени нарушения. Констатираните пороци за нарушения на материалноправни разпоредби (чл.146 т.4 АПК) са точно възприети и предпоставят изведения от съда извод. За осъществяване на нарушението по чл. 321, т. 7 от НРД за МД 2023-2025 г. (отм.) следва да не са спазен елемента на КП за дехоспитализация при определяне на следболничен режим, като обективните критерии за дехоспитализация се съпоставят с обективните критерии при хоспитализация и съгласно алгоритъма на всяка КП, а за нарушението по чл.321, т.5, б.“а“ от НРД за МД 2023-2025 г. (отм.) следва лечебното заведение да не е изпълнило основен компонент на клиничната пътека като индикации за хоспитализация, диагностично-лечебен алгоритъм, поставяне на окончателна диагноза и критерии за дехоспитализация. В тежест на административния орган е установяването на фактическите и правни основания за издаването на акта. Доколкото констатациите в оспорения акт са опровергани от събраните по делото доказателства, обосновано обжалваната заповед е отменена, като незаконосъобразна. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора ответника по касацията има право на разноски, но тъй като не са представени доказателства за извършването им, разноски не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение