Решение № 5267 от 14.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11984/2024 г.

Производството е по чл. 176 АПК, по почин на съда. По настоящото дело е постановено влязло в сила решение № 4779 от 09.05.2025г. ІІІ отд. на Върховния административен съд. Постъпила е молба за тълкуване на решението, тъй като в неговия диспозитив липсва изрично осъждане на ответника Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ за законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане върху присъденото обезщетение на основание чл.1 ЗОДОВ. Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ чрез процесуалния си представител е взел становище, че законна лихва не е присъдена и е представил доказателства за плащане на присъденото обезщетение, без законна лихва. С оглед изразените от страните становища, не е необходимо призоваването им в открито съдебно заседание. Съгласно чл. 176, ал.1 АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. Следователно, разпоредбата на чл. 176, ал. 1 АПК предоставя процесуална възможност за отстраняване непълноти в съдебния акт, когато съдът не се е произнесъл по цялото оспорване. Нормата, на основание чл. 228 АПК, намира приложение и в касационното производство. Видно от исковата молба, част от предмета на делото по предявените искове с правно основание чл. 1 ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД е било правото на компенсаторна лихва върху обезщетението от датата на увреждането до завеждане на исковата молба, както и на законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане. Искане за присъждане на тези лихви е изрично заявено в исковата молба. Върху обезщетението, присъдено от първата инстанция в по-нисък размер, е присъдена и лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане. При постановяване на решението си, касационната инстанция е завишила размера на присъденото обезщетение, но е пропусналата да се произнесе по целия предмет на делото, като присъди и законната лихва от увреждането до окончателното изплащане. При присъждане на обезщетение за вреди от непозволено увреждане, законна последица е и присъждането на законната лихва по чл.86 ЗЗД, когато е поискана, както е в случая. Както е посочено в чл.84, ал.3ЗД вр. §1 ЗР ЗОДОВ, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Посоченият пропуск следва да бъде служебно попълнен по реда на чл.176 АПК. Водим от горното и на посоченото основание, Върховният административен съд, Трето отделение