Определение № 60196 от 21.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 96/2020 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 3194/13.04.2021 г. на Прокуратурата на Република България за допълване на постановеното по делото решение № 160/15.03.2021 г. в частта му за дължимите разноски в инстанциите, съобразно изхода на спора. Ответната страна по молбата – Т. Л. Б., не е депозирала становище по молбата в законоустановения за това срок. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че молбата е постъпила своевременно в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата е основателна. В производството по чл. 248 ГПК съдът може да измени или допълни постановения съдебен акт в частта за разноските при установяване на неправилно изчисляване на направените разноски или пропуск да се присъдят такива. С първоинстанционното решение на основание чл. 4, вр. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Т. Л. Б. сумата 45 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на повдигнати обвинения в извършване на престъпления по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, вр. чл. 20, ал. 4 от НК и по чл. 282, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за които е оправдана с влязла в сила присъда по НОХД № 23/2009 г. по описа на Софийски градски съд, както и от нарушаване на правото на разглеждане на делото в разумен срок, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.08.2013 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен предявения иск в частта му за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 210 000 лева и Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на адвокат Е. М. Н. от САК разноски за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска помощ на ищцата при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в размер на 1880 лева. Решението е обжалвано от Прокуратурата на Република България в осъдителната му част. С въззивното решение Софийският апелативен съд е приел, че възражението за изтекла давност на вземането за лихва за част от исковия период на Прокуратурата на Република България основателно и е отменил първоинстанционното решение, в частта, в която е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на Т. Л. Б. лихва за забавено изпълнение на парично задължение върху главница от 45 000 лв. за периода 13.08.2013 г. – 23.07.2015 г., като вместо това е отхвърлил предявения от Т. Л. Б. против Прокуратурата на Република България иск за обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на законната лихва за периода 13.08.2013 г. – 23.07.2015 г. и е потвърдил решението в останалата обжалвана осъдителна част, в която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Прокуратурата на Република България сумата от 45 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на повдигнати обвинения в извършване на престъпления по чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1 чл. 26, вр. чл. 20, ал. 4 НК и по чл. 282, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1 пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което е оправдана с влязла в сила присъда по НОХД № 23/2009 г. по описа на Софийски градски съд, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.07.2015 г. до окончателното й изплащане. Въззивният съд е изложил, че при този изход на спора няма основание да се ревизират присъдените пред първата инстанция разноски и е осъдил Прокуратура на Република България да заплати на адв. Н. А. възнаграждение за безплатна правна защита пред въззивната инстанция в размер на 1880 лв. С постановеното по настоящото дело решение № 160/15.03.2021 г. е оставено в сила решение от 29.10.2019 г., постановено по гр. д. № 1415/2019 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 01.02.2019 г. по гр. д. № 434/2018 г. на Софийски окръжен съд за уважаване на предявения от Т. Л. Б. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 23 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.07.2015 г. до окончателното й изплащане, решението е отменено в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения от Т. Л. Б. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за размера над сумата 23 000лв. до сумата 45 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.07.2015 г. до окончателното й изплащане и вместо това е отхвърлен предявения от Т. Л. Б. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за размера над сумата 23 000 лв. до сумата 45 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.07.2015 г. до окончателното й изплащане. С решението, постановено в производството по чл. 290 ГПК настоящият състав е пропуснал да се произнесе по присъдените в производството разноски. За присъждането на разноски в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да бъде установено, че оказаната правна помощ е безплатна на някое от предвидените в същия закон основания - чл. 38, ал. 1, т. 1- 3 ЗАдв. Удостоверяването на тези обстоятелства се извършва с договора, сключен между клиент и адвокат. В случая пред двете инстанции са представени договори за правна защита и съдействие за предоставяне на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 и 3 ЗАдв. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. при оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение като съдът го определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За първоинстанционното производство този размер следва да се определи по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата с оглед материалния интерес, съотносим с цената на иска 210 000 лв. и е в размер на сумата от 5730 лв. Доколкото предмет на разглеждане пред въззивната инстанция е първоинстанционнното решение в частта по иска чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 45 000 лв., а в останалата част на основание чл. 296 ГПК решението е влязло в сила, адвокатското възнаграждение, определено на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата с оглед материалния интерес, съотносим с цената на иска 45 000 лв. – предмет на въззивното обжалване е в размер на сумата от 1880 лв. С оглед изхода на спора (уважаване на предявения иск за обезщетение за сумата от 23 000 лв.) Прокуратурата на Република България следва да бъде осъдена да заплати дължимото се адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска в производството съответно на адв. Н. А. сумата 960,89 лв. и на наследниците на адв. Е. Н., починал на 02.05.2019 г. сумата 627,57 лв. Предвид изложеното, налице са условията на чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на постановеното решение в частта му за съдебните разноски. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение