Определение № 3541 от 09.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2340/2024 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 вр. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба от 14.03.2024 г., подадена от името на И. Ж. В. чрез адв. Б. Б., с искане за отмяна на влязлото в сила решение № 1561 от 25.10.2017 г., постановено по гр. д. № 993/2015 г. на Окръжен съд – Варна. Със същото ответниците Г. Н. Б. и М. Х. Б. са осъдени да заплатят солидарно на всеки от ищците Д. Х. М. и А. М. М. суми от по 80 000 лева, представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди в резултат от смъртта на сина им М. А. М., починал на 19.10.2012 г. в резултат на неправилно и некачествено изпълнена работа, възложена от тях на третото лице И. Ж. В.. Молителят е конституиран в производството като трето лице помагач на страната на ответниците. В молбата за отмяна молителят се позовава на ново писмено доказателство, което опровергава фактическите мотиви на влязлото в сила решение. Представя влязла в сила присъда № 22 от 22.05.2020 г. по НОХД № 1203/2019 г. на Варненския окръжен съд, по силата на която молителят е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за причиняване смъртта на М. М. поради изпълнение на действия, които спадат към дейност, източник на повишена опасност – електротехническа дейност при свързване на ел. бойлер, е оправдан оправдан по същото. С представената присъда молителят обосновава наличие на основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответниците Н. Б., Х. Б. и Г. Н. Б., чрез пълномощника им адв. А. П., поддържат становище за недопустимост на молбата за отмяна поради подаването й след преклузивния тримесечен срок от узнаването на влязлата в сила присъда, както и поради това, че същата вече е била основание за предходна молба за отмяна, подадена от И. В.. Претендират присъждане на разноските. Същото становище се поддържа и от Д. Х. М. и А. М. М. в представения чрез пълномощника им адв. П. Н. писмен отговор. Претендират разноски. Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ гражданско отделение, при проверката за допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея съображения и поддържаните доводи, намира следното: Производството за отмяна на влезли в сила решения е извънинстанционно производство и основанията, на които може да се иска отмяната по този ред, са изчерпателно изброени в чл.303, ал.1 ГПК. В случая молителят се позовава на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК като представя новооткрито доказателство - влязла в сила присъда, с която той е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление във връзка с инцидента, при който е настъпила смъртта на М. М.. За вредите от смъртта на М. М. възложителите на работата на настоящия молител по свързване на бойлера са осъдени да заплатят на ищците обезщетение на основание чл.49 във вр. чл.45 ЗЗД по приключилото гражданско дело. По това дело молителят И. В. е конституирен като трето лице помагач на страната на ответниците. Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. В случая писменото доказателство, на което молителят основава молбата си за отмяна, е постановена по отношение на него присъда. На същата присъда И. В. се е позовал при предходна молба за отмяна, по която въззивното решение, потвърждаващо осъдителното решение на първоинстанционния съд, е отменена и делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. При възстановяване висящността на спора пред въззивния съд въззивниците – осъдените да заплатят обезщетения ответници по исковете – са оттеглили въззивната си жалба. Производството пред въззивния съд е прекратено с определение от 06.12.2023 г. по гр.д. № 421/2023 г. на АС Варна, влязло в сила на 13.03.2024 г. с потвърждаването му с определение № 1157 от 13.03.2024 г. по гр.д. № 354/2024 г. на ВКС, ІІ г.о. Следователно първоинстанционното решение, чиято отмяна се иска понастоящем, е влязло в сила на 13.03.2024 г. (съобразно мотивите към т.7 на ТР № 7от 31.07.2017 г. потълк.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС). При преценката по чл.307, ал.1 ГПК относно процесуалната допустимост на молбата за отмяна съдът отчита срока по чл.305, ал.1, т.1 ГПК от датата на влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска. В случая първоинстанционното решение е влязло в сила на 13.03.2024 г., а настоящата молба за отмяната на това решение е подадена на 14.03.2024 г. Спазен е тримесечният срок, поради което молбата следва да се допусне за разглеждане в съдебно заседание. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение