Определение № 4417 от 01.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1255/2025 г.

Производството е по реда на чл.248 от ГПК. Образувано е по молба на М. С. М., В. И. Н., М. И. М. и К. А. Б. за изменение на определението по делото в частта за разноските. Молителите твърдят, че реалното заплащане на адвокатското възнаграждение не е доказано, а освен това възнаграждението е и прекомерно. Ответникът по молбата Н. Г. И. (с променено фамилно име с влязло в сила решение № 4485/17.03.2025 г., постановено по гр.д. № 71577 по описа за 2025 г. на Софийския районен съд) я смята за недопустима и неоснователна, поради което моли тя да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становищата на страните и данните по делото, приема следното: Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С определение № 3150 от 19.06.2025 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1087/31.10.2024 г., постановено по в.гр.д. № 3212/2023г. на Софийския апелативен съд, ГО, 14 състав, с което е потвърдено решение № 260909 от 30.06.2023 г. по гр. д. № 7062 по описа за 2020 г. на Софийския градски съд, ГО, I-9 състав, за отхвърляне на предявените от М. С. М. и И. М. Н., починал в хода на производството и заместен по реда на чл.227 от ГПК от В. И. Н., М. И. М. и К. А. Б., срещу Н. Г. Дяволски искове с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 36 000 евро, представляваща неустойка за забава, дължима съгласно чл.22, ал.1 от сключен на 11.03.2016 г. договор, за периода от 31.08.2017 г. до 30.08.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 16.07.2020 г. до пълното изплащане на сумата. С оглед този изход от спора касаторите М. С. М., В. И. Н., М. И. М. и К. А. Б. са били осъдени да заплатят на ответника по жалбата 6500 лв. разноски за касационното производство. Тези разноски представляват уговореното адвокатско възнаграждение за отговор на касационната жалба, което е действително заплатено според представения по делото договор за правна защита и съдействие от 14.03.2025 г. -в брой в деня на подписването му. За да изготви отговора на касационната жалба, който не е формален и бланкетен, а мотивиран, пълномощникът на ответника е положил труд, отделил е значително време и е вложил своите правни познания. Изложил е съображения както за недопускането на въззивното решение до касационно обжалване, така и по основателността на жалбата. Взето е становище по поставените в изложението на касаторите въпроси и посочената от тях съдебна практика и са формулирани доводи по същество по касационните оплаквания срещу въззивното решение. Следователно защитната дейност на адвоката е била пълна по своя обхват. Ето защо уговореното и заплатено възнаграждение от 6 500 лв. не е прекомерно при съпоставка с извършената от пълномощника работа и предвид фактическата и правна сложност на делото. Затова възнаграждението не следва да бъде намалено. По тези съображения молбата на касаторите за изменение на определението по делото в частта за разноските следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение