Определение № 460 от 08.08.2017 г. на ВКС по т. д. № 1458/2017 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу протоколно определение №1034 от 24.03.2017 г. по т.д.№4467/2016 г. на САС, с което на основание чл.262, ал.2, т.1 от ГПК е върната подадената то [фирма] въззивна жалба с вх.№3341/15.07.2016 г. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на определението, предвид обстоятелството, че в разрез с разпоредбите на ГПК, въззивният съд е приел, че съобщението за решението е следвало да бъде получено лично от управителя на дружеството. Предвид изложеното се иска отмяна на определението в обжалваната част като се иска отмяната му. Ответникът по частната жалба – К. Н. Б. не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба като подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт се явява допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че подадената на 15.07.2016 г. въззивна жалба се явява просрочена, тъй като срокът за обжалване на решението е изтекъл в края на 12.07.2016 г., когато е изтекъл и срокът по чл.47, ал.2 от ГПК, приложим с оглед залепване на съобщение по реда на чл.50, ал.4, вр. чл.47, ал.1 от ГПК. Определението е правилно. Установява се, че вписаният в ТР адрес на управление на [фирма] е в сграда, представляваща недовършен строеж, негоден за обитаване. В този смисъл с връщане на съобщението за първоинстанционното решение, в което връчителят е констатирал това обстоятелство – на 10.06.2016 г., съобщението до [фирма], на основание чл.50, ал.2 от ГПК се явява редовно връчено, а подадената на 15.07.2016 г. въззивна жалба срещу това решение - просрочена. Дори и да се приеме, че връчването е следвало да се осъществи чрез довършване на започнатата от първоинстанционния съд процедура по чл.50, ал.4, вр. чл.47, ал.1 от ГПК, то в този случай срокът на [фирма] за обжалване на решението /узнато от дружеството най-късно на 27.06.2016 г., видно от молба от пълномощника му до съда/, е изтекъл на 12.07.2016 г., а въззивната жалба отново е просрочена. С оглед изложеното връчването на съобщение на процесуалния представител на жалбоподателя на 01.07.2015 г. на посочен от него адрес /с молбата от 27.06.2016 г./ е без правно значение, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение