Решение № 928 от 28.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6492/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" (БДИБР) гр. Пловдив, против решение № 2834/25.03.2025 г., постановено по адм. дело 1035/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменена Заповед № СОЗ-М-434/12.09.2022г. на директора на БДИБР. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Смята, че административният съд не е изпълнил указанията на ВАС при новото разглеждане на делото и не са обсъдени всички налични по преписката документи. Също така, неправилно са тълкувани приложимите норми и дефиниции от Закона за водите и Наредба № 3/2000 г. Поддържа, че съдът неправилно е приел, че процесните каптирани естествени извора /КЕИ/ „Калояново дере 1" и „Калояново дере 2" не представляват „защитен подземен воден обект“, поради и което неправилно е определена по-голяма площ за пояс I на санитарно охранителната зона /СОЗ/. Излага, че неправилно съдът е приел, че в случая следва да се изготви математически модел и че следва да се обособи самостоятелен пояс III на СОЗ. Посочва се още, че съдът не е съобразил постиганата с оспорения акт обществена цел за осигуряване водоснабдяването на село Белащица, за което има недостиг на разрешен воден обем. Въз основа на посочено се иска отмяна на обжалваното съдебно решение. В съдебно заседание директорът на БДИБР се представлява от юрк. Гавраилова, която поддържа касационната жалба, моли обжалваното решение да бъде отменено и в полза на касационния жалбоподател да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на заплатените от ответниците разноски. Касационна жалба против решението на АС Пловдив е подадена и от П. А. Г. и С. Й. П., чрез адв. С. Стефанова, като се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Посочва, че съдът не е посочил кое заключение по коя експертиза кредитира и защо поради това, че същите са различни. Поддържа, че съдът неправилно е приел, че процесните КЕИ не представляват „защитен подземен воден обект“ В съдебно заседание П. А. Г. и С. Й. П. се явяват лично и с представителя си адв. Стефанова, като поддържат касационната жалба, молят обжалваното решение да бъде отменено и претендират разноски. Ответната страна - "Холсим кариерни материали Пловдив" АД, чрез юрк. Томешкова, оспорва двете касационни жалби и моли за присъждане на разноски. Ответната страна - "Европейски пътища" АД, чрез адв. Пресолска, оспорва касационните жали и претендира разноски. Ответните страни - Н. С. С. и "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, не вземат становище по касационните жалби. С молба вх. № 24178/17.11.2025 г., подадена от П. А. Г. и С. Й. П. е направено искане по реда на чл. 267, пар. 2 от ДФЕС за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по отношение на: т. 1 Трябва ли чл. 191 ДФЕС, чл. 4 от Директива 2000/60/ЕО и Директива 2006/118/ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба или съдебна практика, която изисква прилагането на технически невъзможен „математически модел" като задължително условие за учредяване на санитарно - охранителна зона, дори когато съществуват научнообосновани данни за потенциален риск от замърсяване на подземно водно тяло и това изискване възпрепятства вземането на предпазни мерки? т. 2 Трябва ли чл. 4 от Директива 2000/60/ЕО и Директива 2006/118/ЕО, както и принципите на ефективност и защита на околната среда, да се тълкуват в смисъл, че задължават националния съд да направи задълбочен и мотивиран анализ на всички представени научни и технически доказателства, особено когато те си противоречат, за да гарантира, че съдебното решение не компрометира целите на европейското екологично право или целта за предотвратяване на замърсяване? т. 3 Трябва ли Директива 2000/60/ЕО и Директива 2006/118/ЕО да се тълкуват в смисъл, че националната дефиниция на "защитен подземен воден обект" може да бъде толкова ограничаваща, че да изключи от приложното поле на защитни мерки уязвими водни тела, дори когато съществува ясна опасност от замърсяване от човешка дейност? т. 4 Трябва ли национален съдебен акт, който отменя административен акт, предназначен за опазване на околната среда, да бъде разглеждан като противоречащ на Директива 200/60/ЕО и Директива 2006/118/ЕО, когато тази отмяна се основава на формални изисквания и в последствие води до реално, доказано замърсяване на водното тяло, което е било обект на защита? Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. Процесното дело пред ВАС е второ касационно по ред, след като с решение № 5897/14.05.2024 г., постановено по адм. дело № 2495/2024 г., е отменено решение № 2415/22.12.2023 г., постановено по адм. дело № 2562/2022 г. на Административен съд - Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Върховният административен съд е дал указания при новото разглеждане съдът в съответствие с принципа на служебното начало да обсъди всички представени по делото доказателства, които при първото разглеждане са само изброени, както и да попълни делото с доказателствен материал в съответствие с констатираните пропуски от касационната инстанция, включително посредством използване на специални знания, както и всички събрани при двете разглеждания на делото доказателства следва да бъдат подробно обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Установено е, че производството пред АС Пловдив е образувано по жалби на „Холсим кариерни материали Пловдив" АД и "Европейски пътища" АД против Заповед № СОЗ-М-434/12.09.2022 г. на директора на БДИБР, с която на основание чл. 119, ал. 4, т. 1 и т. 2 от Закона за водите и чл. 37, т. 1 от Наредба № 3 за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони /СОЗ/ около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците за минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците за минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди /Наредбата, Наредба № 3/, е учредена санитарно-охранителна зона -подземни води около два броя каптирани естествени извора /КЕИ/ „Калояново дере 1" и „Калояново дере 2", за обществено питейно-битово водоснабдяване на село Белащица, община Родопи, област Пловдив - подземно водно тяло BG3G00000Pt050 - Пукнатинни води - Централно-Родопски комплекс, с възложител „ВиК" ЕООД, гр. Пловдив. От фактическа страна по делото е установено, че административната преписка по учредяване на санитарно-охранителната зона е образувана по заявление от 22.02.2022 г., подадено от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, гр. Пловдив, като титуляр по разрешително за водовземане от подземни води с място на водовземане двата посочени в заповедта каптирани естествени извора до село Белащица - каптирани естествени извора „Калояново дере 1" и „Калояново дере 2" със срок до 2028г. Към заявлението е приложен проект с изискуемите според съда приложения и данни. За процедурата са уведомени и е поискано становище от СГКК – Пловдив, ОДЗ – Пловдив, ВИК – Пловдив, Областния управител на област Пловдив, Регионална дирекция по горите – Пловдив, РЗИ Пловдив, кмета на община Родопи, като са получени съответни положителни становища. С писмо вх. № ПУ-09-7(17)/06.06.2022 г. кметът на община Родопи е заявил, че проектът е обявен в сградата на Общината и в кметството на с. Белащица и че документацията е на разположение от 01.06.2022 г. за най-малко един месец. В рамките на административното производство са постъпили възражения. Проектът на СОЗ и направените предложения и възражения са разгледани на заседание № 30 на басейновия съвет на 04.08.2022г., след което е издадена оспорената заповед. Административният съд посочил, че според решение № 5897/14.05.2024 г., постановено по дело № 2495/2024 г. по описа на ВАС, в рамките на развилото се административно производство, приключило с издаване на Заповед № СОЗ-М-434/12.09.2022 г., не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради и което наведените от жалбоподателите възражения в тази насока не са обсъждани (чл.224 от АПК). При първоначалното разглеждане на делото от АС Пловдив е прието заключение на комплексна съдебно-техническа експертиза, а във връзка с дадените от ВАС указания с определение от 27.05.2024 г. е назначена допълнителна комплексна съдебно-техническа експертиза, заключението на която е прието с протоколно определение от 19.11.2024 г., с изрични възражения от страна на директора на БДИБР, Г. и П.. Със същото протоколно определение е назначена повторна КСТЕ, заключението на която, ведно с множеството приложения към нея, са приети на 29.01.2025 г., но с изричното оспорване от страна на жалбоподателите "Холсим кариерни материали Пловдив" АД и "Европейски пътища" АД. При така установената фактическа обстановка, от правна страна административният съд е приел, че оспорената Заповед № СОЗ-М-434/12.09.2022г. на директора на БДИБР е приета в нарушение на материалния закон, след анализ на приложимите норми от Закона за водите и Наредба № 3/16.10.2000 г., обсъждане както на доклада, послужил за учредяване на процесната СОЗ, така и на всички заключения по приетите при първоначалното и процесното разглеждане на делото експертизи, и най-вече на заключението по допусната по адм. дело № 2562/2022 г. експертиза и на допълнителната КСТЕ, приета на 19.11.2024 г. АС Пловдив е приел, че КЕИ „Калоян дере 1“ и КЕИ „Калоян дере 2“ не представляват “защитен подземен воден обект“ по смисъла на §1, т. 7 от ДР на Наредба №3/16.10.2000 г., тъй като над тях няма разположен “водонепропусклив пласт“ по смисъла на §1, т. 2 от ДР на Наредба №3/16.10.2000 г. Във връзка с горното, съдът посочил, че размерът на пояс I следва да бъде определен по реда на чл. 22, ал. 2 от Наредба № 3/16.10.2000 г. и да бъде не по-малък от 50 м от всички страни на водоизточника или с площ от поне 10 000,00 кв.м., противно на направеното в проекта определяне на пояс I по реда на чл. 22, ал. 3 от Наредба № 3/16.10.2000 г. посредством четириъгълник със страни 30 х 30 м, от където и следва, че размерът на пояс I на процесната СОЗ е определен в нарушение на императивното изискване на чл. 22, ал. 2 от Наредба № 3/16.10.2000 г. Въз основа на приетата при първоначалното разглеждане на делото експертиза съдът приел, че при оразмеряването на процесната СОЗ, не е извършено математическо моделиране и визуализация на модела в Проекта на СОЗ, съгласно изискването на чл. 32, ал. 1, т. 5 Наредба № 3/2000 г. Посочено е още, че са нарушени нормите на чл. 22-24 и чл. 30, ал. 2 от Наредба № 3/2000 г. относно границите на поясите и тяхното оразмеряване. Прието е, че за процесната СОЗ следва да бъдат определени самостоятелни пояси II и III, в частност самостоятелен пояс III, противно на направеното в проекта на СОЗ и съответно в оспорената заповед. Приел е, че сливането на пояси II и III в общ пояс II ще доведе до неправилно определяне на ограниченията и забраните, въведени с оспорената заповед, произтичащи от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 3/16.10.2000 г., в частност забраните и ограниченията в Приложение № 2. При тези правни изводи е отменил заповедта за утвърждаване на СОЗ. Преди да се произнесе по основателността на касационните жалби, настоящата инстанция следва да отговори на искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по поставените от П. А. Г. и С. Й. П. четири въпроса. Съгласно чл. 267, § 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнася преюдициално относно тълкуването на настоящия договор (б. "а") и относно валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза (б. "б"). Разпоредбата на чл. 267, § 2 и § 3 от ДФЕС предвижда, че когато такъв въпрос бъде повдигнат пред юрисдикция в държава-членка, тази юрисдикция би могла, ако счита, че по този въпрос е необходимо решение, за да бъде постановено нейното решение, да поиска от Съда на Европейския съюз да се произнесе. Основните предпоставки за възникване на задължение за отправяне на преюдициално запитване са следните: спорните въпроси по основното делото да имат връзка с правото на ЕС, запитващата юрисдикция да е последна инстанция по материалното право, повдигнатите въпроси да се отнасят до тълкуване на правото на ЕС, въпросът да е относим към основния спор и да касае реален, а не хипотетичен правен проблем по него, въпросът да не е идентичен с предишно запитване по подобно дело, отговорът да не произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на ЕС, да е налице съмнение или неяснота относно значението и смисъла на разпоредбата или акта, чието тълкуване се иска. Разпоредбите на чл. 267, § 2 и § 3 от ДФЕС са транспонирани в националното ни законодателство в нормите на чл. 628 и чл. 629, ал. 3 ГПК, приложими съгласно препращащата разпоредба на чл. 144 АПК. Съгласно чл. 628 ГПК българският съд прави запитване до СЕС, когато тълкуването на разпоредба от ПЕС или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото. В първата хипотеза, каквато единствено би могла да е осъществена по настоящото дело, с оглед наведените от касаторите обстоятелства, запитване може да бъде отправено при неяснота относно тълкуването на приложимите разпоредби на ПЕС, относими към конкретния правен спор (арг. от чл. 629, ал. 3 ГПК). Преюдициалното запитване следва да има за предмет тълкуване на конкретна общностноправна норма в контекста на определена националноправна уредба и следва да се отнася до тълкуването или валидността на ПЕС, а не до тълкуването на националните правни норми или до фактически въпроси, повдигнати по главното производство - препоръка 2018 С 257/01. В случая въпросите са формулирани общо и хипотетично, като се отнасят до принципни положения и въпроси от компетентността на националния съд, а не тълкуване на конкретна разпоредба от правото на Европейския съюз. Искането се основава именно на твърдените от касационните жалбоподатели неправилни заключения на първоинстанционния съд по фактическите въпроси в главното производство. Отнася се за искане за проверка от Съда на Европейския съюз на конкретен правен спор, поради което същото е недопустимо. В настоящия случай не е налице основание Върховният административен съд да отправи искане за преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз относно тълкуване на чл. 191 ДФЕС, както и разпоредби от Директива 2000/60/ЕО и Директива 2006/118/ЕО. По тези съображения искането за отправяне на преюдициално запитване следва да бъде отхвърлено. По касационните жалби. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените касационни основания и от двамата касационни жалбоподатели. Първоинстанционният съд е събрал всички относими към правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхното единство и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил обосновани правни изводи в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Настоящата инстанция споделя изведените правни изводи, че оспорената Заповед № СОЗ-М-434/12.09.2022г. на директора на БДИБР е приета в нарушение на материалния закон. До този извод е достигнато след подробен анализ на приложимите норми от Закона за водите и Наредба № 3/16.10.2000 г., доклада, послужил за учредяване на процесната СОЗ и на всички заключения по приетите при първоначалното и процесното разглеждане на делото експертизи. Видно от изготвените по делото множество експертизи, към които са приложени подробни приложения, процесните КЕИ „Калоян дере 1“ и КЕИ „Калоян дере 2“ не представляват “защитен подземен воден обект“ по смисъла на §1, т. 7 от ДР на Наредба №3/16.10.2000 г., тъй като над тях няма разположен “водонепропусклив пласт“ по смисъла на §1, т. 2 от ДР на Наредба №3/16.10.2000 г. От материалите по делото, както и от заключението на вещите лица безспорно се установява, че процесните КЕИ са определени като „защитени“. Правилно административният съд е приел, че в съответствие с § 1, т. 7 от ДР на Наредба № 3/2000 г. "защитен подземен воден обект" е подземен воден обект, над който е разположен водонепропусклив пласт. От преписката се установява, че в следствие на направения хидрогеоложки оглед на терен е посочено, че над докабмрийските седименти, от които се дренират водите от двата извора, заляга делувиална глина с мощност от 4-5 т, която е добре консолидирала, и играе ролята на водоупор, с оглед на което следва, че над водното тяло заляга водонепропусклив пласт. От анализа на представените доказателства, както и от заключенията на вещите лица обаче безспорно се установява, че процесните КЕИ не може да се счита за „защитен воден обект“. Това е така, защото предвид каптирането на изворите като разсеяни изходищи чрез дренажни устройства, последните не отговарят на критериите за защитен воден обект. Направената бетонова настилка и глинести материали за предпазване от повърхностни води са изпълнени с цел пряка защита на изворите от повърхностни води и не може да бъде критерий за защитеността на целият водоносен хоризонт. Отделно от това, видно от заключенията както на приетата при първото разглеждане на делото СТЕ, така и от допълнителната такава, не се установява наличието на посочената делувиална глина с мощност от 4-5 т, която е добре консолидирана и играе роля на водоупор. Напротив, подземното водно тяло е пукнатинно, безнапорно и слабоводообилно – т.е. над него няма водонепропусклив (водоупорен) пласт, издържан в пространствено отношение, за да е напорно и защитено, още повече че процесните КЕИ са първото подземно водно тяло от земната повърхност в дадения участък. Въз основа на това са правилни изводите на съда за нарушение на §1, т. 2 и т.7 от ДР на Наредба №3/16.10.2000 г. относно дефинирането на "водонепропусклив слой" и "защитен подземен воден обект". От приетото по-горе, а именно, че процесните КЕИ не представляват защитен подземен воден обект, следва и извода, че неправилно е определен размерът на пояс I на процесната СОЗ - пояс I на КЕИ „Калоян дере 1“ и „Калоян дере 2” са определени като четириъгълник със страни 30 x 30 m съгласно чл. 22, ал. 3 от Наредба № 3/2000 г. Поради това, че водния обект е незащитен, то размерът на пояс I следва да бъде определен по реда на чл. 22, ал. 2 от Наредба № 3/16.10.2000 г. и да бъде не по-малък от 50 м от всички страни на водоизточника или с площ от поне 10 000 кв.м. Следователно, правилно административният съд е приел, че по горепосочения критерий проектът не отговаря на изискванията на Наредба № 3 от 16.10.2000 г. и е допуснато нарушение на материалноправната разпоредба на чл.22, ал.2. Видно от данните по делото, в Проекта за СОЗ не е предвидено проектиране на СОЗ пояс III, като последният се присъединява със същите граници като пояс II, с което, както правилно е прието, се нарушават изискванията на Наредба № 3/2000г. относно оразмеряването на пояс II и пояс III. Съгласно чл. 23, ал. 1 от Наредба № 3 от 16.10.2000 г., границата на пояс II се определя като вертикална проекция върху земната повърхност на кривата, описана от всички точки от подземния воден обект, водата от които за 400 дни би достигнала до водоизточника. Размерът на пояс II се определя в зависимост от средногодишния проектен експлоатационен дебит на водоизточника, от хидрогеоложките параметри на подземния воден обект или частта от него и граничните условия, но площта не може да бъде по-малка от 25 % от площта на пояс III. Съгласно чл. 24, ал.1 от Наредба № 3 от 16.10.2000г., границата на пояс III се определя като вертикална проекция върху земната повърхност на кривата, описана от всички точки от подземния воден обект, водата от които за 25 години би достигнала до водоизточника. Размерът на пояс III се определя в зависимост от средногодишния проектен експлоатационен дебит на водоизточника, от хидрогеоложките параметри на подземния воден обект или частта от него и граничните условия. Следва да се посочи и че Наредба № 3/2000 г. предвижда различни цели на пояс II и III на СОЗ, като същите са определени в чл. 7 от наредбата. Допуснатото нарушение при определяне на общи пояс II и пояс III, респективно сливането на поясите II и III в общ пояс II, имат за последица и неправилно определяне на ограниченията и забраните, въведени със Заповед № СОЗ-М-434/12.09.2022г. на директора на БДИБР, произтичащи от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба №3/16.10.2000 г. Поради сливането в оспорената заповед са въведени забрани и ограничения за дейностите само в пояс II, като съответно са изключени алтернативните ограничения и ограничения при доказана необходимост за пояс III. В противоречие с тези предвиждания, БДИР обединява пояс II и III на СОЗ, което е още едно нарушение на материалния закон, допуснато при издаване на процесната заповед. Във връзка с горепосоченото, правилно първоинстанционният съд е приел и че при оразмеряването на процесната СОЗ, не е извършено математическо моделиране и визуализация на модела в Проекта на СОЗ, съгласно изискването на чл. 32, ал. 1, т. 5 Наредба № 3/2000 г. Това се доказва от съдебно-техническата експертиза, според която: „Площите на пояс II и III на СОЗ около водоизточници на подземни води не могат да съвпадат, ако се определят чрез математично моделиране и при изричното изискване на чл. 23.