Определение № 10510 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10442/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба Ю. Д. К. срещу определение №19716/09.06.2025 г., постановено по адм. д. 3312/2025 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ). Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, недопустимо и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което иска да бъде отменено. Съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в частната жалба. Не претендира разноски. Ответниците не изразяват становище по частната жалба. Не претендират разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С определение №19716/09.06.2025 г., постановено по адм. д. 3312/2025 г. по описа на АССГ е оставена без разглеждане жалбата на С. В. и Ю. К. – наследници на М. С. Ц., починала в хода на процеса, срещу отказ на зам. министъра на земеделието и храните, обективиран в писмо с изх. № 94-3548/17.01.2017 г. Административният съд е прекратил производството по делото, защото е приел, че оспореното писмо има уведомителен характер и не представлява индивидуален административен акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред, което обуславя приложението на чл. 159, т. 1 от АПК. Така постановеното определение е валидно, допустимо, но неправилно. Изложените от първата инстанция мотиви за недопустимост на жалбата са идентични с мотивите на определение № 649/29.01.2022 г., постановено по адм.д. 2347/2017 г. по описа на АССГ, което е отменено с определение №259/13.01.2022 г., постановено по адм.д. 8791/2021 г. по описа на Върховния административен съд. По адм.д. 2347/2017 г. по описа на АССГ е постановено съдебно решение по същество на спора, което е отменено от Върховния административен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на АССГ в резултат, на което е образувано адм.д. 3312/2025 г. Налага се извод, че два съдебни състава на Върховния административен съд са приели за допустимо съдебното производство, което е прекратено с обжалваното определение в нарушение на изричните указания да бъде разгледан спора по същество, включително и относно релевантните за спора по същество факти, които трябва да бъдат установени от първата инстанция. Позоваването на съдебна практика по сходни, но не идентични случаи, не обуславя еднозначен извод за недопустимост на жалбата против писмото на заместник министъра на земеделието и храните, особено при категоричното установяване на липсата на друг подлежащ на оспорване краен административен акт на друг орган по подадено заявление с конкретно искане. Изрично трябва да бъде посочено, че решение № 1103/31.2024 г., постановено по адм.д. 7380/2023 г. по описа на Върховния административен съд, цитирано и в обжалваното определение, също следва да се разглежда, при съобразяване със задължителните указания в мотивите (четвърти абзац на пета страница) на мотивите на решение № 3156/26.03.2025 г., постановено по адм.д. 10797/2024 г. по описа на Върховния административен съд, като аргумент в подкрепа на извод за допустимост на оспорването на писмо № 94-3548/17.01.2017 г., а не в обратния смисъл, възприет от АССГ. По изложените съображения обжалваното определение трябва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия при изясняване на относимите към спора факти и приложимия към тях закон, съобразно мотивите на настоящото определение и решение № 3156/26.03.2025 г., постановено по адм.д. 10797/2024 г. по описа на Върховния административен съд. С оглед изхода на спора, липсата на претенции за разноски и по аргумент от чл. 226, ал. 3 от АПК разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение