Определение № 1416 от 12.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 778/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. Ц. Н. срещу определение № 200 от 27.01.2025 г. по ч. т. д. 31/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което по жалба на „Юробанк България“ АД е отменено разпореждане от 11.04.2023 г. по гр.д. 14051/2017 г. по описа на СГС, постановено по молба с вх. рег. № 271682 от 06.04.2023 г. по описа на СГС, в частта, в която е разпоредено издаване на изпълнителен лист за разликата над сумата 2 336,34 лева до сумата 4 800 лева, и е обезсилен издаденият въз основа на разпореждането изпълнителен лист за разликата над 2 336,34 лева до 4 800 лева. Жалбоподателят поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен предвид постановяването му в противоречие на събраните по делото доказателства. Моли да бъде отменен. Ответникът по жалбата, „Юробанк България“ АД, оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че обжалваният съдебен акт е правилен, а депозираната срещу него частна жалба – бланкетна, поради което моли да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение намира сезиралата го частна жалба за недопустима по следните доводи: Съобразно задължителното за съдилищата тълкуване, дадено с Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, не подлежат на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК въззивните определения, постановени по частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционния съд по молба за издаване на изпълнителен лист по чл. 407, ал. 1 ГПК. В процесния случай първоинстанционният съд по молба на ищеца Н. Ц. Н. вх. рег. № 271682 от 06.04.2023 г. по описа на СГС, приложена на л. 487 от делото пред СГС, се е произнесъл с разпореждане от 11.04.2023 г. за издаване на искания от ищеца изпълнителен лист. С обжалваното пред настоящият състав на съда определение Софийски апелативен съд се е произнесъл по частна жалба на ответника срещу горецитираното разпореждане за издаване на изпълнителен лист, като частично е отменил разпореждането. Последният съдебен акт при съобразяване на задължителните за съдилищата указания и тълкуване на закона, дадени с Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, не подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, поради което и подадената срещу него частна касационна жалба вх. № 4722/20.02.2025 г. по описа на регистратурата на САС от Н. Ц. Н. следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. Грешното посочване в съдебния акт на САС, че същият подлежи на обжалване, не може да създаде отречено с процесуалния закон право на жалба срещу същото определение и не е обвързващо за касационния съд, който дължи самостоятелна преценка за допустимостта на сезиралата го жалба. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение