Решение № 127 от 29.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 20/2010 г.

Решение № 127 от 29.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 20/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Радостина Караколева Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на Община П. чрез адвокат Д. Г. срещу решение № 228/12.10.2009 г. на П. окръжен съд /ПОС/ по в. гр. д. № 174/2009 г. в частта, в която е отменено първоинстанционното решение, отхвърлящо предявен установителен иск и е постановено друго, уважаващо този иск. Касаторът поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност. Моли да бъде обезсилено решението на ПОС в обжалваната част и производството прекратено, евентуално - отмяна на решението и отхвърляне на установителния иск. Подробни съображения излага в жалбата. Ответникът по жалбата - ТК "Б. П." оспорва същата и моли да се потвърди решението на ПОС в обжалваната част. Подробни съображения излага в писмени бележки. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 283 ГПК и е допусната до разглеждане по реда на чл. 288 ГПК с определение № 449/04.06.2010 г. на ВКС, ТК, първо отделение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК при въпрос: Допустимост и конкретно правен интерес от водене на установителен иск с предмет установяване на валидност на правоотношение, създадено между две страни по една облигационна връзка, която едностранно е била прекратена от едната страна. Върховният касационен съд, ТК, първо отделение, като съобрази доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните намира следното: П. районен съд /ПРС/ е сезиран от ТК "Б. П." с искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че между него и ответника Община П. съществува валидно правоотношение по сключен договор за обществен превоз на пътници № 14/02.11.2006 г. по линия № 21 П. - с. К. и по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да изпълнява задълженията си по този договор и преустанови противозаконните си действия. П. е отхвърлил исковете. Решението на П. е обезсилено в частта му, с която е отхвърлен иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, прекратено е производството по делото по този иск като недопустим и в тази му част решението на ПОС не е предмет на касационната жалба. ПОС е отменил първоинстанционното решение, отхвърлящо иска по чл. 124, ал. 1 ГПК и е постановил друго решение, уважаващо иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, като е признал за установено, че между страните съществува облигационно правоотношение, възникнало въз основа на сключен договор № 14/02.11.2006 г. за обществен превоз на пътници по линия № 21 П. - с. К. ПОС е приел, че предявеният установителен иск е допустим, защото ищецът има интерес да установи, че съществува правоотношение, като е констатирано, че Община П. е прекратила договора, без да има основания за това, поради което не е налице прекратяване на правоотношението. По така формулирания въпрос, с оглед на който е допуснато касационно обжалване - Допустимост и конкретно правен интерес от водене на установителен иск с предмет установяване на валидност на правоотношение, създадено между две страни по една облигационна връзка, която едностранно е била прекратена от едната страна, настоящият състав на ВКС намира следното: По силата на чл. 124, ал. 1 ГПК, аналогичен на чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), може да се предяви установителен иск за разрешаване граждански спор относно съществуването или отричането на спорно право /правоотношения/. Липсва правен интерес от предявяване на установителен иск, когато може да се предяви осъдителен иск. В случая е предявен установителен иск за съществуване на право, произтичащо от договор, сключен между страните под № 14/02.11.2006 г. като е безспорно установено по делото, че с писмо изх. № 08/СПУ 219/09.01.2008 г. на кмета на Община П., процесният договор едностранно е прекратен /договорът е с продължително действие и развалянето няма обратно действие - чл. 88, ал. 1 ЗЗД/ на основание чл. 7, ал. 3 и ал. 7 от същия. При тези данни ПОС е приел, че правоотношението съществува, независимо от прекратяването, защото волеизявлението за прекратяване не е произвело действие при липса на основание за прекратяване на договора, съобразно клаузите от същия. Основанията, от които съдът извежда съществуването на правото на ищеца, са в незаконосъобразното, според него, прекратяване на договора. Но установяването на това обстоятелство не може да бъде предмет на установителен иск в нито една от хипотезите на чл. 124 ГПК, не може да се иска установяване съществуване на право по прекратен договор - на практика съдът санира един прекратен договор /независимо дали е правилно или неправилно прекратен/, което е недопустимо с оглед договорната автономия при сключване на договори и тяхното действие /чл. 8 и сл. ЗЗД/. Неизпълнението по един двустранен договор на една от страните е основание за другата страна да търси обезщетение от неизпълнението /чл. 82 и сл. ЗЗД/, при преценката за наличие на което ще се преценява изправността на страните по договора, но е недопустимо да се иска с установителен иск съдът на практика да отмени прекратяването на договора от едната страна. Правото да се развали/прекрати двустранен договор принадлежи само на страните по него и се упражнява извънсъдебно, по съдебен ред се развалят само договори, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, какъвто настоящият договор не е /чл. 87, ал. 3 ЗЗД/. Като е постановил решение, уважаващо недопустим иск, какъвто в случая е предявеният установителен иск на ТК "Б. - П." срещу Община П., ПОС е постановил недопустимо решение, което в обжалваната част следва да се обезсили и производството по предявения установителен иск се прекрати - чл. 293, ал. 4 вр. чл. 270, ал. 3 изр. 1-во ГПК. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК ТК "Б. - П." следва да заплати на Община П. направените и поискани разноски за настоящата инстанция в размер на 655 лв., за които има доказателства, че са сторени. Съдът не присъжда адвокатски хонорар в размер на 400 лв. по представено пълномощно от 23.09.2010 г. от Община П. за адвокат Г., тъй като от същото не е видно това договорено възнаграждение да е изплатено. Мотивиран от горното, съдът: