Определение № 10143 от 15.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10203/2026 г.

Производството е по чл.176а, ал.3 АПК вр. чл.229-236 АПК. Образувано е по частна жалба на Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуален представител, против определение №3054 от 14.07.2026г. по адм. дело №1846/2025г. на Административен съд-Хасково /АС-Хасково/, с което е оставено без уважение искане вх.№4184/04.06.2026г., подадено от Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, за изменение на Решение №2213/28.05.2026г., постановено по адм.д.№1846/2025г. на АС-Хасково, в частта за разноските. Частният жалбоподател иска отмяна на определението като неправилно, като съдът определи разноски до размер, съобразен с действителната фактическа и правна сложност на спора. Съображения излага в частната жалба. Не претендира разноски. Ответникът по частната жалба – „Берта“ООД, не изразява становище по частната жалба. Не претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното определение, АС-Хасково в производство по чл.176а АПК е приел, че определените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4294.85 евро, са съобразно поискания и доказан размер на направените от страната разноски за същото, като съдът е обсъдил и взел предвид както липсата на направено мотивирано възражение по см. на 78, ал.5 ГПК от страна на ответника по отношение на поисканите от жалбоподателя разноски, така и становището на ответника по отношение липсата на материален интерес в производството, като е приел наличието на такъв, и е взел за правен ориентир при определяне размера на възнаграждението на адвоката разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /Наредбата/. Съдът е счел, че от изложеното в процесното искане не са налице основания за промяна на възприетата от съда позиция за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя в посочения от съда размер. Определението е неправилно. В процесния казус с Решение №2213 от 28.05.2026г. по адм.д.№1846/2025г., АС-Хасково по жалба на „Берта“ООД е отменил Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за кампания 2023 №02-260-2600/3914 от 01.06.2025г. на ИД на ДФЗ в частта, с която по подаденото от „Берта“ООД заявление 26/170723/39956 за кампания 2023 е постановено намаление на оторизираната сума по интервенция Еко-ЗВПП в размер на 72586.60лв., преписката е върната АО, и ДФЗ е осъден да заплати на дружеството сума в размер общо на 4915.97 евро (51.12 евро – държавни такси, 570 евро – възнаграждение за вещо лице, и 4294.85 евро- адвокатски хонорар) разноски по делото, при липса според съда на мотивирано възражение на ответната по спора страна по чл.78, ал.5 ГПК, и извод на съда за присъждане в пълен размер на разноските за адвокатско възнаграждение. Постъпила е молба от ИД на ДФЗ на осн. чл.176а АПК ( заявена като такава по чл.248, ал.1 ГПК) за изменение решението в частта относно разноските, в частта относно присъдените в полза на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4294.85 евро, с искане за намаляване на определеното по делото възнаграждение за адвокат до посочения в чл.8, ал.2, т.7 от Наредбата размер от 800лв., в хипотеза на административно дело без определен материален интерес. В насрещен отговор на молбата от „Берта“ООД се поддържа становище за правилно квалифициране на спора от първоинстанционния съда като такъв с определен материален интерес, и правилно определяне размера на адвокатското възнаграждение по реда на чл.8, ал.1 вр. чл.7, ал.2 от Наредбата. В случая неправилно АС-Хасково е приел, че се касае за дело с материален интерес. Както многократно настоящият съдебен състав е посочвал, делата за оспорване административен акт, издаден по реда на ЗПЗП (какъвто е процесният индивидуален административен акт- УП, издадено по реда на чл.20, ал.1 от Наредба №4 от 30.03.2024г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни) са с предмет, касаещ законосъобразността на ИАА, поради което не са дела с определен материален интерес. Налага се извод, че по отношение претенцията за присъждане на разноски в съдебното производство пред АС-Хасково, касаещи разходи за адвокатско възнаграждение, за същите са приложими разпоредбите на чл.8, ал.2, т.7 Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. В този смисъл искането на Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“за изменение на постановеното от АС-Пловдив решение в частта относно разноските е основателно. Предвид изложеното обжалваното определение трябва да бъде отменено, а въпросът относно разноските да бъде решен от настоящата инстанция, на основание чл.235, ал.1 от АПК. Не е спорно по делото, че на осн. договор за правна защита и съдействие от 01.12.2025г.. между „Берта“ООД и адв. А. Кантурска е договорено възнаграждение в размер на 8400 лева, платимо по банков път, и плащането на сумата е доказано с представено и прието по делото платежно нареждане. Същевременно по делото са налични доказателства, от които се установява, че действията на адвоката по оказване на правната услуга са извършени в съответния обем, като противно на възприетото от първостепенния съд в проведеното по делото ОСЗ на 28.04.2026г. е налице възражение на процесуалния представител на ответната страна относно претендираните разноски на другата страна, от прочита на което е видно, че същото е характер на възражение по чл.78, ал.5 ГПК, защото визира неговия прекомерно завишения размер с оглед твърдението на страната за приложимост на чл.8, ал.2, т.7 от Наредбата, и е направено до приключване на устните състезания по делото. При тези данни съобразявайки приложимата правна уредба –ЗПЗП вр. чл.8, ал.2, т.7 от за възнаграждения за адвокатска работа, и възприетата дискреция в Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, както и че първоинстанционното дело не е без фактическа и правна сложност, настоящият състав намира че заплатеното по цитирания по-горе договор за правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение следва да редуцира до размер на 2500 евро. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение