Определение № 1633 от 13.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1268/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на К. Димитрова /съгласно молба от 31.07.2023 г./ бивш управител на „Карван“ ЕООД в несъстоятелност, чрез адв. Г. Амуджиев срещу определение № 1837/27.06.2023 г. постановено по адм. дело № 1079 по описа на Административен съд гр. Варна за 2023 г. В частната жалба са изложени доводи, че прекратителното определение е правилно доколкото се основава на данните вписани в търговския регистър. Неправилно обаче съдът се е ограничил само до прекратяване на производството, а е следвало да обезсили издаденият ревизионен акт. Според аргументите на обжалването се касае за непълнота на закона по въпроса какво следва да направи съда, когато действайки като въззивна инстанция, установи, че жалбоподателя е загубил своята правосубектност – в случай поради заличаване на юридическото лице от търговския регистър на основание чл.632, ал.4 ТЗ. Изтъква се, че нормата на чл.159, т.2 АПК се нуждае от тълкуване и изясняване относно задълженията на съда в такава хипотеза-настъпило заличаване на юридическото лице от регистъра в който е било в вписано. Нормите на чл.235, ал.3 и чл.270, ал.3 ГПК са приложими в настоящият случай на основание чл.144 АПК и §2 ДР на ДОПК. От тях ясно и недвусмислено следва, че обжалваният акт, чиято законосъобразност е била оспорена пред административния съд /който е въззивен съд/ следва да бъде обезсилен, ако оспорващият по някаква причина е станал вече неправосубектен. Прекратяването на производството не е достатъчно, за да заличи последиците на издадения вече ревизионен акт, който освен лицето против което е издаден обвързва или може да обвърже и трети лица, както неоснователно се приема от съдилищата в хипотезата на заличаване поради несъстоятелност. По тези съображения се заявява искане да бъде отменено обжалваното определение на АС гр. Варна като неправилно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и вместо него да постановите друго, с което да обезсилите оспорения ревизионен акт и да прекратите производството по делото. В условията на евентуалност, да бъде отменено обжалваното определение на същите основания и да бъде върнато делото на АС гр. Варна за произнасяне от друг състав, като бъдат дадени задължителни указания по приложението на закона. Ответникът – директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, гр. Варна, в писмено становище намира подадената частна жалба за процесуално недопустима и намира, че производството следва да бъде прекратено. По отношение на направеното искане за обезсилване на издадения административен акт е посочено, че правомощията на съда при разглеждане на делото по обжалване на ревизионен акт са посочени в чл.161, ал.1 ДОПК и сред изброените възможности за произнасяне не е предвидено обезсилване. Моли, определението да бъде оставено в сила и в полза на административния орган да бъде присъдени юрисконсултско възнаграждение. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Производството пред АС гр. Варна е образувано във връзка с подадена жалба срещу ревизионен акт №Р-03000322003641-091-001 от 10.01.2023 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Варна. Жалбата е депозирана чрез Дирекция „ОДОП“ гр. Варна на 09.05.2023 г. Пред Административен съд гр. Варна е образувано адм.д.№1079 по описа на 2023 г. и същото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.06.2023 г. Преди първото по делото, с решение №212/16.05.2023 г. по т.д.№29/2022 г. по описа на Окръжен съд гр.Варна е прекратено производството по несъстоятелност на „Карван“ ЕООД и дружеството е заличено от Търговският регистър. Това решение е влязло в сила на 26.05.2023 г. и е вписано на 06.06.2023 г. С определение №1837/27.06.2023 г., първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата на „Карван“ ЕООД срещу ревизионния акт и производството е прекратено. Срещу определението е депозирана частна жалба, с подател „Карван“ ЕООД. С разпореждане № 7331/18.07.2023 г., съдията докладчик оставя без движение частната жалба и указва да бъдат отстранени констатираните в при администрирането нередовности. С молба от 31.07.2023 г., са изпълнени указанията на съда като е внесена държавна такса, приложено е пълномощно и е заявено изрично, че жалбта е подадена от К. Димитрова, тъй като юридическото лице „Карван“ ЕООД вече не съществува. С разпореждане №7699/04.08.2023 г. първоинстанционният съд е върнал частна жалба вх. № 10831/18.07.2023 г., подадена от "Карван" ЕООД, /в несъстоятелност/, представлявано от К. Димитрова, чрез адвокат Г. Амуджиев против определение № 1837/27.06.2023 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. дело № 1079/2023 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-03000322003641-091-001/10.01.2023 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна и е прекратено производството по делото. Срещу това разпореждане е подадена частна жалба, както изрично е посочено от К. Димитрова – бивш управител на „Карван“ ЕООД /в несъстоятелност/. С определение №11835/30.11.2023 г. постановено по адм.д.№9677/2023 г. по описа на ВАС е обезсилено разпореждане № 7699/04.08.2023 г. по вх. № 10831 от 18.07.2023 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. дело № 1079/2023 г. и делото е върнато на първоинстанционния съд за администриране на частната жалба вх. № 10831/18.07.2023 г. на К. Димитрова, чрез адвокат Г. Амуджиев против определение № 1837/27.06.2023 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. дело № 1079/2023 г. съгласно чл. 213а АПК. След връщането на делото, съгласно цитираното определение на ВАС, първоинстанционният съд е оставил частната жалба без движение за внасяне на дължимата държавна такса от 30 лв. След внасяне на таксата с разпореждане №10831/18.01.2024 г. първоначалната частна жалба с направените по нея уточнения е изпратена по компетентност на ВАС. Настоящият съдебен състав намира, че след направените уточнения първоначално подадената частна жалба е от К. Димитрова срещу определение № 1837/27.06.2023 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. дело № 1079/2023 г., с което производството е прекратено поради заличаване на дружеството адресат на ревизионния акт. След измененията на АПК с ДВ бр.77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г. по допустимостта на частната жалба на основанията по чл. 215 АПК може да се произнася и първоинстанционният съд на основание чл. 213а, ал. 2 АПК във връзка с чл. 231 АПК. Няма пречка тази проверка да бъде извършена и от настоящият състав. При извършената проверка относно допустимостта на жалбата, съдът прие следното: За да бъде надлежно упражнено правото на оспорване, е необходимо да са налице предпоставките по чл. 159 АПК, приложими и в касационното производство на основание чл. 228 АПК. Подадената частна жалба от К. Димитрова/съгласно молба от 31.07.2023 г./ е недопустима като подадена от лице без правен интерес по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК от оспорването на ревизионния акт. Ревизионен акт №Р-03000322003641-091-001 от 10.01.2023 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Варна е издаден по отношение на „Карван“ ЕООД. Юридическото лице е било адресат на акта, а не неговият управител. С издаването на ревизионния акт не се засягат пряко и непосредствено права и законни интереси на К. Димитрова, тъй като не е адресат на акта и не е била страна в ревизионното производство. Евентуалното ангажиране на отговорността на управителя на дружеството по реда на чл.19 ДОПК, не е основание да се приеме, че същият има право да обжалва на собствено основание издадения ревизионен акт на заличеното дружество. Липсата на правен интерес от оспорване прави подадената жалба недопустима за разглеждане на основание чл. 159, т. 4 АПК като в този случай нормата предписва, че подадената частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото бъде прекратено. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение