Решение № 3860 от 06.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10086/2025 г.

Производството е по реда на 38 ал.1 от Закона за държавната собственост, изм. с ДВ бр.74 от 09.09.2025г., образувано пред Върховен административен съд по писмо от 03.10.2025г. на Министерски съвет на Република България. Подадена е жалба от 1.10.2025г. от А. Е. Т., Е. Н. Т. и Р. Е. Т., с адрес в гр.София и процесуален представител адвокат Николов срещу решение №602 от 29.08.2025г. на Министерски съвет на Република България, в частта му за определеното парично обезщетение за отчуждения имот с идентификатор 14492.14.163 с площ от 2763 кв. м. от КККР в местност „Дебелата земя“ на гр. Кресна с начин за трайно ползване – лозе, категория на земята – 6. Жалбоподателят поддържа неправилност на решението на Министерския съвет само по отношение на определеното му парично обезщетение като твърди, че определената цена е занижена. Иска изменение на обжалвания акт в атакуваната му част. Министерски съвет на Република България, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на финансите и Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуалните си представители оспорва подадената жалба. Считат решението на Министерски съвет на Република България, в обжалваната му част, за правилно и искат да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид събраните писмени доказателства и изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, съобрази следното: Административният акт – решение на Министерски съвет №602 от 29.08.2025г. е издаден на същата дата. Административният акт, решението на Министерски съвет се атакува само относно паричната равностойност на отчуждения, описан в него имот, собственост на жалбоподателите, представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. Съгласно изричната разпоредба на чл.38 ал.1 от Закона за държавната собственост, която извежда конкретна подсъдност на фактически / не правен/ спор за парично обезщетение на отчужден имот – решението на Министерски съвет по чл.34а ал.1 подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му. Следователно спорът не е относно присъщите за имота фактически спорове – за собственост, размери на същия, идентификация и др., а само и единствено относно дължимата за обезщетение цена – от държавата към собствениците. Който спор е разрешен с представената и приета без възражения експертиза от 02.03.2026г., която е изготвена подробно, ясно и представена без възражения. Имотът е с идентификатор 14492.14.163 с площ от 2763 кв.м. от КККР в местност „Дебелата земя“ на гр. Кресна с начин за трайно ползване – лозе, категория на земята – 6. Определената от Министерски съвет цена – обезщетение е 23461 лв. Съгласно изискванията на Закона за държавната собственост от всички сделки само четирите, които са използвани в административната оценка отговарят на критериите за аналог съгласно закона за земеделска земя. Осреднената стойност на 1 дка земеделска земя в землището е 4306,24 лв. за периода 9.5.2024г.-9.5.2025г. Не могат да бъде използван друг имот, тъй като следва да се ползват осъществени сделки за същия вид имот. Цената, който определя вещото лице е 12417,75 евро или 24287 лв. като разликата с определената в обжалвания акт е във връзка с годината на създаване на лозята – 1 година. Възрастта на насажденията са определени от вещото лице на място и въз основа на заявяване от страна жалбоподателите, както и деклариране от тяхна страна, че насажденията са на 14 години. Предвид липсата на оспорване от ответниците на представената експертиза и заключенията в нея, следва изводите й относно стойността на трайните насаждения да бъдат приети и стойността да бъде определена на 12417,75 евро или 24287 лв. Следва да бъде изменено атакуваното решение на Министерски съвет като бъде увеличено обезщетението от 23461 лв. на 24287 лв. /12417,75 евро/. На жалбоподателите се следват разноски по представен от процесуалния представител списък, стр.510 от делото – на всеки от тях – 10 лв. /5,11 евро/ държавна такса и 700 лв. /357,90 евро/ адвокатски хонорар, както и разноски за експертиза – на всеки по 166,66 евро. По изложените съображения и на основание чл.38 ал.8 от Закона за държавната собственост, Върховният административен съд, четвърто отделение