Определение № 142 от 17.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2683/2019 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба от М. И. Б. за допълване на решение № 40/ 13.05.2020 г. по настоящото дело в частта му за разноските. Молбата е обоснована с твърдения, че Върховният касационен съд е пропуснал да се произнесе по искането за репариране на таксите за първоинстанционното и за въззивното разглеждане на делото по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и за възстановяване на заплатените на адвоката му възнаграждения. От ответника Прокуратурата на Република България не е постъпил писмен отговор по молбата. Касационният състав намира молбата за допустима. В рамките на законния 1-месечен срок по чл. 248, ал. 1, пр. 2 ГПК молителят, който е ищец по разрешения спор, твърди, че в своето решение Върховният касационен съд не се е произнесъл по цялата му претенция за сторените по делото разноски. Пред всяка от трите инстанции, разгледали спора по същество, молителят своевременно е представял и списък за тези разноски (чл. 80 ГПК). Молбата е и основателна. С касационното решение в тежест на Прокуратурата, процесуален субституент на държавата по частично уважения иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, са поставени само внесените държавни такси по касационното обжалване на въззивното решение. Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, „Ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска“. Въпреки че такова е съдържанието на чл. 10, ал. 3 от Закона за изменение и допълнение на Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (обн. в ДВ бр. 94/ 29.11.2019 г.), разпоредбата е пояснителна. Същото е разрешението и за производствата, заварени към влизането на този закон в сила. Аргументът е от § 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК. Следователно касационното решение следва да бъде изменено в частта по разноските, като на молителя следва да се пресъдят и сумите 10. 00 лв. – внесената държавна такса за образуването на делото пред първата инстанция и 4 200 лв. – заплатените възнаграждения за един адвокат за представителството му пред всяка от трите инстанции, съразмерно с уважената част от иска - (2 500 лв. + 2 500 лв. + 2 000 лв.) х 30 000 лв./ 50 000 лв. = 4 200 лв. Съгласно чл. 248 ГПК, краят на осъдителния диспозитив на касационното решение, с който в тежест на Прокуратурата на Република България са поставени единствено държавните такси за касационното обжалване, а именно - сумата 35.00 лв., настоящият състав следва да замести с осъдителен диспозитив, с който на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България следва да възстанови на ищеца М. Б. сумата 4 245.00 лв. – сбор от внесените държавни такси (общо 45.00 лв.) и от заплатените адвокатски възнаграждения за представителството пред трите инстанции, съразмерно с уважената част от иска (общо 4 200 лв.). При тези мотиви, съдът