Определение № 60344 от 01.12.2021 г. на ВКС по д. № 513/2021 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Постъпила е молба от „Енерго - про продажби” АД гр.Варна за допълване на постановеното по делото определение от 29.06.21 г. с присъждане на разноски, пропорционално на направения от ищеца А. Л. отказ от иска за разликата над 5 000 лв. до пълния предявен размер от 7438 лв. Към молбата са приложени списък на разноските пред ВКС, договор за правна помощ и фактура, издадена от молителя на представляващото го адвокатско дружество „В., Ж. и партньори”. Ответникът по молбата А. Л. я оспорва като недопустима / просрочена/ и неоснователна. Евентуално прави възражение за прекомерност на разноските и моли да се редуцират до минималния размер на адвокатското възнаграждение по Наредба №1/2004 г. на В Адв. С. ВКС намира молбата за допустима – подадена е в срока за обжалване на определението от 29.06.21 г., и основателна. На осн. чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. В случая производството е прекратено поради частичен отказ от иск на ищеца Ат. Л., за посочената в определението на ВКС и сега в молбата за разноски сума. Затова ищецът следва да заплати на ответника по иска и молител в производството по чл.248 ГПК разноски от 612 лв., съответно на частта от иска, за която производството е прекратено поради отказ от иска. ВКС намира за неоснователно възражението на ответника по молбата за прекомерност на адвокатското възнаграждение, защото частичният отказ от иска е направен след допуснатото от ВКС касационно обжалване на въззивното решение по жалба на ответника по иска и насрочването на делото в открито заседание пред ВКС, което предполага ангажиране на адвокатска защита по същество на спора. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.