Определение № 150 от 10.09.2013 г. на ВКС по н. д. № 1657/2013 г.

С определение от 31.07.2013 г., постановено по н.ч.х.д. № 464/2013 г. на Районен съд – Кюстендил поради отвод на всички съдии от този съд на основание чл. 29, ал. 2 НПК, производството е прекратено и изпратено на Върховния касационен съд за произнасяне по реда на чл. 43, т. 3 НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е на становище, че делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, тъй като са налице условията, предвидени в чл. 43, т. 3 НПК. Върховният касационен съд провери данните по делото, становището на прокурора и намери следното: Искането за промяна подсъдността по делото е ОСНОВАТЕЛНО. Налице е хипотезата на чл. 43, т. 3 НПК, тъй като съдът, на който делото е подсъдно, не може да образува състав. Производството е образувано по тъжба на И. Г. Л. – ликвидатор на [фирма] – [населено място] против В. И. С. в качеството му на областен управител на Област Кюстендил за извършени по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2-4 НПК и чл. 147, ал. 1 НК престъпления. Съдиите от Районен съд - Кюстендил са се отвели от разглеждането на делото при условията на чл. 29, ал. 2 НПК поради познанството им с подсъдимия или поради постановяване на решения по редица граждански дела със страна ВиК” О. – [населено място] – в ликвидация във връзка с установяване наличието или не на вземания на дружеството спрямо физически и юридически лица. Действията на съдиите от Районен съд - Кюстендил са правилни и обуславят необходимост от промяна подсъдността на делото. Осигуряването на справедлив процес изисква делото да бъде възложено за разглеждане на друг, еднакъв по степен съд, какъвто е Районен съд – Благоевград. По изложените съображения и на основание чл. 43, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение