Определение № 60323 от 27.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3657/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Я. Е. С. против определение № 1774 от 10.8.2020 г., постановено по ч. гр.д.№2588 по описа за 2020 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 21.10.2019 г. по гр. д. № 11150 по описа за 2017 г. на Софийския градски съд за връщане на предявения от нея насрещен иск на основание чл.129, ал.3 от ГПК. Частният жалбоподател твърди, че определението е незаконосъобразно, поради което моли да бъде допуснато до касационно обжалване по поставените въпроси, да бъде отменено и делото да бъде върнато на Софийския градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по насрещния иск.

„УниКредит Булбанк“ АД поддържа становището, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд, като оспорва частната касационна жалба и по същество.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становищата на страните, приема следното:

Банката е предявила срещу Я. П. С. искове за заплащане на неиздължена главница и законна лихва за забава по договор за банков кредит. В отговора на исковата молба ответницата е заявила, че предявява насрещен иск, с който да бъде прието за установено, че поради нищожност на клаузите за договорна лихва и поради неравнопоставеност на договорните клаузи не дължи договорна лихва за периода от датата на сключването на договора за ипотечен кредит и последващите сключени анекси до 2010 г. С определение от 22.03.2019 г. по гр. д. № 11150 по описа за 2017 г. на Софийския градски съд, ГО, I-16 състав, на Я. П. С. са били дадени указания да представи нарочна искова молба, отговаряща на изискванията на чл.127, ал.1 и ал.2 от ГПК, като посочи цена на иска и върху нея внесе държавна такса, да изложи конкретни обстоятелства, от които произтича претенцията за нищожност, да уточни вида на договорната лихва, нейния размер и период и съответния член на договорната клауза, чиято нищожност се иска да бъде обявена. При неизпълнение на указанията в едноседмичен срок ответницата е била предупредена, че насрещната искова молба ще бъде върната.

Препис от определението на първоинстанционния съд с указанията е връчен на пълномощника на Я. П. С. на 22.04.2019 г. След изтичане на едноседмичния срок, едва на 7.5.2019 г., пълномощникът е поискал удължаване на срока за изпълнение на указанията с 14 дни. В молбата е поискано от съда да се изиска кредитното и досие. С резолюция от 18.09.2019 г. съдията-докладчик е оставил без уважение молбата за удължаване на срока, а в публичното съдебно заседание на 21.10.2019 г. е върнал насрещния иск на основание чл.129, ал.3 от ГПК поради неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите в срок. Софийският апелативен съд е потвърдил определението за връщане на насрещната искова молба, посочвайки, че срокът за отстраняване на нередовностите е изтекъл още на 29.04.2019 г. За пълнота на изложението е добавил, че съгласно чл.63, ал.2 от ГПК продължаването на срока по ал.1 на същия член започва да тече от изтичането на първоначалния срок. За началото и края на този срок молителят следва да следи сам, тъй като определението, с което се продължава срокът, не се изпраща служебно на съда. Въпреки направеното искане за удължаване на срока, страната отново не е изпълнила указанията.

Във връзка с мотивите на въззивния съд частният жалбоподател е формулирал следните въпроси, по които желае да бъде допуснато касационно обжалване:

1.Когато в срока за изпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите на исковата молба страната направи искане за освобождаване от внасяне на държавна такса по чл.83, ал.2 от ГПК, следва ли съдът да пристъпи към решаване на искането за освобождаване и едва след влизане в сила на съдебен акт по искането за освобождаване съдът да даде нови указания по отстраняване нередовностите на исковата молба?

2. В хипотезата на поискани в срок съдебни удостоверения, по които се дължи държавна такса, а по делото е направено искане за освобождаване от внасяне на държавна такса, допустимо ли е съдът да санкционира страната за неизпълнените съдебни удостоверения, без да е решил с влязъл в сила съдебен акт искането за разноски?

3. Длъжен ли е съдът при условията на служебно начало да уведоми страната за издадените съдебни удостоверения?

Така формулираните въпроси нямат отношение към мотивите на въззивния съд в обжалваното определение и съответно нямат значение за изхода на спора. Липсата на произнасяне по тези въпроси произтича от поведението на пълномощника на ответницата. Той нито е поискал освобождаване от държавна такса, нито издаване на удостоверения и поначало е бездействал в предоставения му седмичен срок за изпълнение на указанията на съда. Едва след изтичането на този срок е поискал неговото удължаване, а не възстановяване, а по доказателствата е пожелал само да бъде изискано кредитното досие на ответницата. Следователно липсва основната предпоставка за допускане на касационно обжалване-посочване на въпрос от значение за изхода на спора, по който въззивният съд се е произнесъл. Ето защо касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.

Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение