Определение № 7805 от 24.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11036/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на З. Ж. Р. и К. Г. П., представлявани от адв. А. Машев, за изменение на решение № 3149 от 14.03.2024 г., постановено по адм. дело № 11036/2023 г. по описа на Върховен административен съд в частта му за разноските. В искането се навеждат доводи, че с решението си съдът не е присъдил направените пред двете инстанции съдебни разноски, поради което се иска изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските. Претендира разноски за двете инстанции общо в размер на 5568 (пет хиляди петстотин шейсет и осем) лева. В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещните страни – главен архитект на Община Петрич чрез процесуалния си представител, К. П. и В. П. в писмени отговори изразяват подробни становища и съображения за неоснователност на искането. Върховният административен съд, второ отделение, намира искането по чл. 248, ал. 1 от ГПК за подадено от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения: С решението съдът е посочил, че видно от приложения списък по чл. 80 ГПК, искането е за заплащане на таксата за касационно оспорване в размер на 140,00лв. и за адвокатското възнаграждение, което е в размер на 2500,00лв., заплатено в производството пред първоинстанционния съд и доказано с приложените по делото документи или общата дължима сума възлиза на 2640,00лв., която следва да се заплати от община Петрич. Правото за присъждане на разноски зависи от изхода на правния спор и възниква за страната, в чиято полза е постановен съдебният акт. Същото не се реализира служебно от съда, а по искане на страната с представяне на съответни доказателства, направено до приключване на устните състезания във всяка инстанция, тъй като претенцията за разноски е обусловена от съдебния акт и е част от произнасянето на съда по спорния предмет. В случая в проведеното на 05.02.2024 г. открито съдебно заседание е видно, че процесуалният представител на касаторите е представил списък за съдебни разноски общо в размер на 5304 (пет хиляди триста и четири) лева за четирима жалбоподателя, включително и за Р. и П.. Пред касационната инстанция не е представен договор за правна защита и съдействие, уреждащ отношенията между страните – жалбоподатели в касационното производство и адвокат-пълномощник, поради което липсват доказателства за договорено възнаграждение и начин на плащане в касационното производство. Единствено пред първата съдебна инстанция са налични два договора за правна защита и съдействие, сключени между З. Р. и К. П., като клиенти и адвокат Мишев, като процесуален представител. Но и двата договора изрично е посочено, че те са за оказване на правна защита и съдействие само пред Административен съд – Благоевград, но не и пред касационната инстанция. Едва с подадената молба за изменение на вече присъдените разноски са представени договори за правна защита и съдействия за производството пред Върховен административен съд, но те следва да се представят до приключване на устните състезания в хода по същество, но не и по-късно. След като своевременно, до приключване на устните състезания по делото не са представени договори за правна защита и съдействие за касационната инстанция, то съдът не е дължал и произнасяне във връзка с тези разноските, тъй като срокът е преклузивен и с изтичането му се прекратява правото на страната да представи договорите и да претендира разноските по тях. Представянето на списък по чл. 80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските. Този списък съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени. В случая има разлика в размера на разноските между представения списък и претендираните разноски с молбата за изменение на решението в частта за разноските. Страната е била длъжна до приключване на устните състезания да представи списък с общо направените разноски в производството по делото към този момент. Съдът е длъжен да се съобрази със списъка, представен към момента на приключване на устните състезания в открито съдебно заседание, съответно към постановяване на съдебен акт. Пропускът да се включи в списъка за разноски на направени от жалбоподателите разходи не може да бъде вменен на съда. Непредставянето на списък за разноските, както представянето на непълен или неверен списък има за правна последица лишаването на страната от право да получи изменение на решението в частта за разноските – в т.см. определение № 251/28.03.2012 г. по ч. гр.д. № 210/2012 г. на ВКС, IVг.о., определение № 32/04.02.2016 г. по т.д. № 1574/2015 г. на ВКС, I т.о., определение № 358 от 30.10.2018 г. по т.д. № 288/2018 г. на ВКС, II т.о. По изложените съображения искането на З. Ж. Р. и К. Г. П. за изменение на решение № 3149 от 14.03.2024 г., постановено по адм. дело № 11036/2023 г. по описа на Върховния административен съд, в частта за разноските следва да се остави без уважение. Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,