Определение № 289 от 04.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 3368/2013 г.

Производството е извънинстанционно - по реда на чл. 307, ал. 1 – във вр. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по подадена от Д. Д. С. от С. молба за отмяна /с вх. № 9004/21.ІХ.2012 г./ на влязлото в сила определение № 106 от 18.ІІ.2011 г., постановено от Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение в пр-во по чл. 288 ГПК по т. д. № 679/2010 г., с което не е било допуснато касационно обжалване на решение № 130/16.ІІ.2010 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, по гр. дело № 626/2009 г., потвърждаващо първоинстанционното решение № 32/2.VІІІ.2008 г. на СГС, ГК, с-в І-5, по гр. дело № 2412/07 г. Като се позовава в уточнителна молба от 1.ІІІ.2013 г. /с вх. № 24405 по описа на СГС/ на новооткрити обстоятелства – депозирани по прокурорска преписка № 11780/03 г. на СРП лъжливи показания от длъжностни лица на ответното по молбата [фирма]-С., както и а липсващ по същата преписка „втори договор” с това търговско д-во с предмет продажба на стоки, подателят й Д. Д. С. базира молбата си за отмяна на горепосоченото влязло в сила определение на основанието по т. 1 на чл. 303, ал. 1 ГПК. Ответното по молбата за отмяна [фирма]-С. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта, нито по основателността на искането за отмяна на влязлото в сила определение на ВКС. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е била подадена от надлежна страна в пр-вото по чл. 288 ГПК и срещу влязъл в сила съдебен акт /арг. чл. 296, т. 3, предл. 1-во ГПК/, молбата на Д. Д. С. от С. за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на определение № 106/18.ІІ.20112 г. на ВКС, ТК, Първо отделение по т. д. № 679/2010 г., ще следва да се преценява като процесуално недопустима. Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните: Съдебният акт, чиято отмяна в случая Д. Д. С. от С. претендира, не се ползва със сила на пресъденото нещо и няма естеството на решение. Съгласно чл. 252 ГПК съдът постановява определение, когато се произнася по въпроси, с които не се решава спорът по същество. Такова е и определениеито, което ВКС е постановил в производството по чл. 288 ГПК, с което не е било допуснато касационно обжалване на атакуваното въззмивно решение на САС по горепосоченото дело. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение