Определение № 1267 от 08.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 2013/2023 г.

Производството е по реда чл. 274, ал. 2 изр. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 15544 от 30.11.2023г. на „Девон Стил“ ЕООД срещу определение № 1036 от 14.11.2023г. по ч.т.д. № 1696/2023г. на състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на дружеството срещу определение № 1285 от 30.08.2023г. по в.ч.гр.д. № 2146/2023г. на Апелативен съд – София в частта, с която е потвърдено определение № 467 от 11.06.2023г. по в.гр.д. № 207/2023г. на Окръжен съд – София за оставяне без уважение молбата на „Девон Стил“ ЕООД за освобождаване на дружеството от заплащане на такси и разноски в производството по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК. За да остави частната касационна жалба без разглеждане, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, е приел, че обжалваният съдебен акт не подлежи на контрол от ВКС. Предмет на производството по в.гр.д. № 207/2023г. на Окръжен съд – София е жалба срещу разпределение по чл. 263, ал. 1 от ГПК. Решението на окръжния съд по разпределението подлежи на обжалване пред апелативния съд, а решението на апелативния съд не подлежи на обжалване (чл. 263, ал. 2, изр. 3 от ГПК). Според процесуалния закон дефинитивно от обхвата на касационния контрол са изключени определенията по чл. 274, ал. 4 от ГПК – тези, които макар да потвърждават преграждащи определения или да дават решение по същество на други производства, са постановени по дела, решенията по които са изключени от достъпа до касационен контрол. Оплакванията на „Девон Стил“ ЕООД са за незаконосъобразност на определението на състава на ВКС, ТК по съображения, свързани с основателността на искането на дружеството по чл. 83, ал. 2 от ГПК. В изпълнение на съдебната практика на СЕС и ЕСПЧ жалбата на дружеството следва да бъде разгледана, доколкото в противен случай ще бъде ограничено правото на реален достъп до правосъдие на „Девон Стил“ ЕООД. Не следва да се омаловажава значението на един от основните принципи за Европейския съюз – правото на всеки на реален достъп до правосъдие. Частният жалбоподател иска обжалваното определение да бъде отменено и делото - върнато на състава на Върховния касационен съд за произнасяне по същество по молбата на дружеството по чл. 83, ал. 2 от ГПК, която да бъде уважена. Частната жалба е допустима. Тя е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 274, ал. 1, т. 1, вр. чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването и има съдържание и приложения от тези по съответно приложимите разпоредби на чл.260 и чл. 261 от ГПК, вр. чл. 275, ал. 2 от ГПК. По същество жалбата е неоснователна. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 от глава двадесет и първа от ГПК посочва актовете, които подлежат на касационно обжалване – определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие, но също съгласно чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Определението на Окръжен съд – София, с което е оставена без уважение молбата на „Девон Стил“ ЕООД за освобождаване на дружеството от заплащане на такси и разноски в производството по чл. 463, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, е определение, постановено в производство, крайният акт по който не подлежи на обжалване. Съгласно чл. 463, ал. 2 от ГПК решението на окръжния съд по разпределението подлежи на обжалване пред апелативния съд, чието решение не подлежи на обжалване. Поради това, на основание чл. 274, ал. 4 от ГПК, определението на Апелативен съд – София, с което е потвърдено определението на Окръжен съд – София за оставяне без уважение молбата на „Девон Стил“ ЕООД по чл. 83, ал. 2 от ГПК, не подлежи на касационен контрол. Това са изводите по обжалваното определение и те се споделят от настоящия съдебен състав. Всъщност самият жалбоподател не дава по-различно тълкуване на процесуалноправната разпоредба на чл. 274, ал. 4 от ГПК. Доводите на дружеството са по приложението на чл. 83, ал. 2 от ГПК, а оплакванията – за неправилното приложение на разпоредбата от състава на Апелативен съд – София. Разпоредба на чл. 83, ал. 2 от ГПК обаче би била съобразима при допустимост на касационното обжалване, което не е в случая. Поради изложените съображения подадената по делото частна жалба следва да бъде оставена без уважение, съответно обжалваното определение – потвърдено. Воден от горното съдът