Определение № 3943 от 26.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1869/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Подадена е частна жалба от адв. М. А. А. срещу определение № 960 от 16. 04. 2024 г. по ч. гр. д. № 500/2024 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 11 състав, с което е оставена без уважение молба вх. № 8091/25. 03. 2024 г. за допълване на определение от 14. 03. 2024 г. по същото дело в частта за разноските чрез присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. Твърди се, че за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е достатъчно по делото да е била осъществена правна помощ и да няма данни за договорено между адвоката и доверителя възнаграждение по чл. 36, ал. 2 ЗА. Депозирано е становище по частната жалба от В. Л. П., чрез адв. И. Ю., с което са изложени съображения за неоснователност на същата. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, прие следното: Частната жалба е допустима, но неоснователна. Присъждането на адвокатско възнаграждение за безплатно осъщественото процесуално представителство на страната изисква доказване на обстоятелството, че страната и упълномощеният от нея адвокат са постигнали съгласие правната защита и съдействие да се предоставят безплатно, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата. Обоснован е изводът на въззивния съд, че в случая данни за такова договаряне няма - не е представен договор за защита и съдействие, липсва изявление в този смисъл от ответницата, съдържащо се в представените по делото пълномощни, в друг документ или направени устно пред съда. Представянето на пълномощно и твърдението на адвоката за споразумяване с клиента в посочения смисъл са недостатъчни, за да се осъди насрещната страна да заплати в полза на адвоката възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА. Обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение