Решение № 13885 от 10.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8150/2020 г.

Решение № 13885 от 10.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8150/2020 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1128 от 19.02.2020 г., постановено по адм. д. № 3603/18 г. Административен съд – София-град /АССГ/, трето отделение, 70 - ти състав, е отхвърлил жалбата на "Мултиелектроникс" АД – в ликвидация, ЕИК 831582492, представлявано от ликвидитора Д. Радонов, против Ревизионен акт /РА/ № 2021308855/27.01.2014 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с Решение № 22 от 08.01.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – гр. София, с който на жолбоподателя са определени данъчни задължения по ЗКПО за данъчни периоди от 2008 г. до 2012 г. по реда на чл. 122 и сл. ДОПК в размер на 1 113 266, 65 лв. и лихви за забава в размер на 534 546, 08 лв., както и задължения за довнасяне по ЗДДС за данъчни периоди от м. 09/2010 г. до м. 04. 2013 г., след извършено с ревизионния акт прихващане в размер на 411 249, 91 лв. и лихви за забава в размер на 103 440, 02 лв. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на НАП юрисдконсулско възнаграждение в размер на 16 017, 50 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Мултиелектроникс" АД – в ликвидация, ЕИК 831582492, представлявано от ликвидитора Д. Радонов. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "ОДОП"- гр. София чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсутлско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Административен съд – София град е отхвърлил жалбата на "Мултиелектроникс" АД – в ликвидация, ЕИК 831582492, представлявано от ликвидитора Д. Радонов, против Ревизионен акт /РА/ № 2021308855/27.01.2014 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с Решение № 22 от 08.01.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – гр. София, с който на жолбоподателя са определени данъчни задължения по ЗКПО за данъчни периоди от 2008 г. до 2012 г. по реда на чл. 122 и сл. ДОПК в размер на 1 113 266, 65 лв. и лихви за забава в размер на 534 546, 08 лв., както и задължения за довнасяне по ЗДДС за данъчни периоди от м. 09/2010 г. до м. 04.2013 г., след извършено с ревизионния акт прихващане в размер на 411 249, 91 лв. и лихви за забава в размер на 103 440, 02 лв. Решаващият съд е описал установената фактическа обстановка по издаване на процесния ревизионен акт, събраните в хода на ревизията доказателства, констатациите на органа по приходите за провеждане на ревизията по особения ред поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, 3 и 4 ДОПК и начина на определяне на данъчната основа и данъчните задължения за корпоративен данък и данък добавена стойност. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, има предвиденото в чл. 120 ДОПК съдържание, подписан е с валиден електронен подпис. Административният съд е приел още, че доводите на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила са неоснователни. Решаващите мотиви на първоинстанционния съд по отношение на материалната законосъобразност на оспорения акт са изложени на стр. 8 и сл. от решението, л. 343 и сл. от първоинстанционното дело. Систематизирани, същите се свеждат до следното: 1. Направено е тълкуване на разпоредбите, свързани с провеждането на ревизиите по особения ред – хипотезите, при които се предвижда провеждане на такава ревизия, начина на определяне на данъчната основа, доказателствената стойност на издадения ревизионен акт и начина на разпределение на доказателствената тежест за неговото оборване. 2. Направен е извод, че констатациите на ревизиращите органи за наличие на хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 1, 3 и 4 ДОПК намират подкрепа в събраните по делото доказателства и не се опровергават от ангажираните от страната доказателства. 3. Доколкото преобладаваща част от спора между страните е свързана с наличието на реални доставки по определени фактури, на стр. 10 – 11 от решението първоинстанционният съд е обсъдил и изложил мотиви относно понятието "реалност" на доставката и нейното значение както за документалната обоснованост на разхода, така и за възникване на право на данъчен кредит. 4. Направен е извод, че от събраните по делото доказателства не се опровергават констатациите на органа по приходите, че процесните фактури документират реални доставки. 5. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения акт както в частта му относно определените задължения на дружеството за корпоративен данък, така и за задължения за ДДС. Решението на Административен съд – София град е не правилно поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. В касационната жалба на дружеството се правят оплаквания за неправилност поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК – допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Навеждат се доводи, че неправилно административният съд е приел, че оспореният ревизионният акт е обоснован на доказателствата по делото и в съответствие с материалния закон. Излагат се конкретни аргументи в подкрепа на всяко едно от оплакванията. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: От данните по делото е видно, че ревизираното дружество "Мултиелектроникс" АД в ликвидация е имало за предмет на дейност търговия с компютри, компютърни компоненти и електроника, търговско представителство, сделки с интелектуална собственост. Възложената ревизия на същото има за предмет установяване на задължения на същото по ЗКПО за данъчни периоди от 01.01.2008 г. до 31.12.2012 г., както и по ЗДДС за данъчни периоди от 01.09.2010 г. до 30.04.2013 г. Ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. по ДОПК поради наличие на хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 1, 3 и 4 ДОПК. По изложените по-горе мотиви първоинстанционния съд е приел, че констатациите на ревизиращия орган за налице на тези хипотези намират основание в събраните в хода на ревизията доказателства и че възраженията на задълженото лице в обратния смисъл са неоснователни, тъй като не са подкрепени с надлежни доказателства. Първоинстанционният съд не е възприел и възраженията на задълженото лице относно начина на определяне на данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, съответно е приел, че ангажираните от него лице доказателства не установяват твърденията му за наличие на реални доставки по фактурите на "Фрайлих" ЕООД, "Симеоново сити" ЕООД, "Липник трейдинг" ЕООД, "В и В груп 5" ЕООД и "Ай ти продукт" ЕООД. По изложените по-горе мотиви административният съд е приел, че издаденият ревизионен акт е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, а подадена жалба от "Мултиелектроникс" АД в ликвидация отхвърлена като неоснователна. Настоящата съдебна инстанция не споделя този негов извод и го намира за изграден при допуснати множество съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до краен резултат неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Видно от данните по делото, задълженото лице е направило в жалбата си до първоинстанционния съд множество възражения, свързани с констатациите на ревизиращите органи за наличие на хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 1, 3 и 4 ДОПК, даващи основание за провеждане на ревизията по особения ред, в това число и начина на определяне на данъчната основа. Така например, по отношение на хипотезата по т. 1 – до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация - страната е възразила, че тя обхваща неподаването на декларация по ЗКПО за данъчен период 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г., , съответно декларация по ЗДДС за един от данъчните периоди на 2010 г., но за останалите периоди такива декларации са били подадени. По отношение на хипотезата по т. 3 – в счетоводството са използвани неистински или с невярно съдържание документи – е направено възражение, че в ревизионния акт не са посочени кои документи са с невярно или неистинско съдържание, съответно, че в случая не са налице документи с невярно или неистинско съдържание. За хипотезата по т. 4 – липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч., или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчното облагане, са направени възражения, че с фактът на изземване на счетоводството на дружеството от следствените органи и органите на прокуратурата не може да се презумира, че тази хипотеза е налице, тъй като счетоводството на дружеството е налично и редовността му може да бъде проверена. По така направени конкретни оплаквания на жалбаподотеля липсва произнасяне от страна на първоинстанционния съд. Излагането на мотиви относно института на особените ревизии по ДОПК и т. н., не може да бъде разглеждано като произнасяне по възраженията на жалбоподателя. А наличието или не на хипотезите по чл. 122, ал. 1 ДОПК е от съществено значение за правилното решаване на спора, доколкото при доказване и наличие на същите ревизионният акт се ползва с обвързващата доказателствена сила по чл. 124, ал. 2 ДОПК и на задълженото лице пада задължението с допустими доказателствени средства да обори констатациите на същите. Обратното – ако наличието на посочените хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 1, 3 и 4 ДОПК не намира подкрепа в събраните в хода на ревизията доказателства, то не са налице предпоставки за провеждане на ревизията по особения ред, съответно за определяне на данъчната основа по елементите на чл. 122, ал. 2 ДОПК и органът по приходите е този, който следва да докаже по основание и размер определените с акта данъчни задължения. Настоящата съдебна инстанция намира за основателни и оплакванията на касатора относно непроизнасяне от страна на първоинстанционния съд на възраженията му относно начина на определяне данъчната основа по ЗКП0/кои фактури за включени и т. н. /, относно данъчната основа по ЗДДС, в това число необсъждане на конкретните доводи на страната за непризнато на право на данъчен кредит за всеки един от доставчиците, съответно условията, при които е била извършена корекция на част от доставките от "Джиджи Електроникс" ЕАД. Основателни са и оплакванията на касатора, свързани с доводите му за произнасяне по спора от страна първоинстанционния съд при неизяснена фактическа обстановка и не събиране на относими към спора доказателства. Жалбоподателят е поискал с нарочна писмена молба да бъдат приобщени по делото счетоводните документи на дружеството, които са били иззети с протокол за претърсване и изземване от 17.09.2010 г. по ДП 173/2010 г. на Следствен отдел на Софийска градска прокуратура. Това искане е било уважено от първоинстанционния съд с протоколно определение от 28.05.2019 г. В последствие с резолюция от 17.10.2019 г. /л. 327 от първоинстанционното дело/ това искане е оставено без уважение, поради липса на конкретизация кои документи следва да бъдат изискани от Националната следствена служба и МВР. Настоящата инстанция не споделя това виждане на първоинстанционния съд. Видно от писмото на Националната следствена служба от 10.06.2019 г. /л. 317 от първоинстанционното дело/, същата не е отказала да изпрати доказателствата, съответно да бъде конкретизирано кои доказателства да бъдат изпратени, а е поискала да бъде удължен срока за изпращане на същите. От друга страна, в молбата си от 14.10.2019 г. жалбоподателят е посочил ясно и конкретно документите във връзка с кои доставчици следва да бъдат изискани и представени по делото. Предвид на факта, че счетоводството на същия е иззето от следствените органи, и че иззетите документи са към 100 000 страници/според писмото на НСлС/, към същия няма как да бъдат поставяне изисквания да уточни конкретно кои точно документи иска да бъдат представени по делото. Във връзка с обема на счетоводството на ревизираното лице, решаващият съд не е се е произнесъл и по довода му, че предвид на данните по делото ревизиращите органи няма как да извършат проверка и анализ на същото в рамките на един работен ден, поради което ревизията на практика е проведена и съставени на база на анализ на базата данни при НАП, а не след проверка на относимите към данъчните задължения писмени доказателства. Допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила са твърде съществени и обуславят необходимостта от отмяна на решението на първоинстанционния съд при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото следва да бъдат изискани и приложени по делото изисканите от жалбоподателя писмени доказателства, а при обективна невъзможност за това, да бъда поставена отново допълнителна задача на вещото лице след проверка на място на въпросните доказателства да се произнесе по поставената задача от страните. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе по всички направени възражения от жалбоподателя, в това число за наличието на хипотезите по чл. 122, ал. 1, т. 1, 3 и 4 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, начина на определяне на данъчната основа, предпоставките за възникване на право на данъчен кредит, съответно осъществени ВОД, а така също и по направеното възражение от задълженото лице за изтекла погасителна давност на част от задълженията. При условията на чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе по въпроса за разноските за водене на делото в настоящата съдебна инстанция. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,