Определение № 1631 от 03.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2642/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Градска потребителска кооперация „Искра“ - гр. Нови Искър чрез пълномощника й адвокат И. Ш. против решение № 1027 от 22.02.2024 г., постановено по гр. д. № 9933 по описа за 2022 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20212476 от 16.11.2021 г. по гр. д. № 85454/2017 г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявения от Градска потребителска кооперация „Искра“ - гр. Нови Искър против С. В. Л. положителен установителен иск за собственост по отношение на описаните поземлен имот с идентификатор *** с площ 624 кв. м., заедно с построената в имота сграда с идентификатор *** с площ 55 кв. м. с адрес: [населено място], [улица]. С. В. Л. е подал чрез пълномощника си адвокат Ц. И. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е констатирал, че ищцовата кооперация основава претендираното право на собственост на давностно владение от 1965 г., за което е съставен нотариален акт по обстоятелствена проверка № 118, том II, рег. № 14303, нот. дело № 289/15 г. на нотариус с рег. № *. Ответникът С. Л. Н. е оспорил иска с твърдения, че имотът е закупен с частен писмен договор от баба му Л. Ц. И. през 1958 г. и оттогава е владян, включително от баща му и от него и е придобил имота по давност, за което се е снабдил с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка № 134, том II, рег. № 16271, нот. дело № 297/15 г. на нотариус с рег. № *; стопанисвания от кооперацията в имота метален павилион с предназначение търговски обект е закупил от нея с договор от 10.08.2004 г. Позовал се е на мотивите на Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по т. д. № 11/2012 г., ОСГК на ВКС и е приел, че в хипотеза, в която и двете страни по спора легитимират правото си на собственост с нотариални актове, по разпределението на доказателствената тежест при оспорване следва да се извърши по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка страна следва да докаже фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса основание. Счел е, че при съвкупната преценка на събраните доказателства, ищецът не е успял при условията на главно доказване да установи, че е придобил собствеността въз основа на давностно владение от 1965 г. Посочил е, че от ангажираните по делото гласни доказателства (показания на св. Г. и св. Б.) се установява единствено, че кооперацията е направила кръчмата, находяща се в процесния имот. Св. Г. и св. П. твърдят, че кръчмата е построена през 1975 г., а св. Б. твърди, че това е станало през 1968 г. От показанията на св. Г. и св. П. се установява, че кръчмата е била стопанисвана от кооперацията до преди 12-13 години, когато е била закупена от ответника. От друга страна, от показанията на нито един от разпитаните по делото свидетели не се установява ищецът да е упражнявал фактическа власт върху мястото (имот с идентификатор ***), нито върху сградата с идентификатор ***, считано от 1965 г. Обстоятелството, че недвижимият имот с идентификатор *** – земя и складова инфраструктурна сграда (сграда – павилион) с идентификатор *** са били заведени в активите на кооперацията през 1979 г. според заключението на съдебно – счетоводната експертиза, също не води до извод, че кооперацията е придобила правото на собственост върху тези имоти, тъй като заприходяването на имотите в счетоводния баланс на кооперацията не може да породи право на собственост в нейна полза, ако кооперацията не е придобила собствеността върху имотите въз основа на осъществен придобивен способ (сделка, придобивна давност и др.). Това се отнася и до отразяването на имотите в данъчните декларации, подавани от кооперацията. По тези съображения въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал придобито по давност право на собственост, което е удостоверено с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание давност № 118, том II, рег. № 14303, нот. дело № 289/15 г. на нотариус с рег. № *. Софийски градски съд е изложил съображения и е приел за неоснователни доводите на ищеца във въззивната му жалба. Посочил е, че първоинстанционният съд не е приемал, че договорът от 11.02.1958 г. представлява основание, годно да направи ответника собственик, а не е обсъждал този договор, защото е приел, че не е установена идентичност на описаните в него имоти и имотите, предмет на делото. По отношение на доводите относно прехвърлената от кооперацията на ответника през 2004 г. движима вещ (павилион) съдът е посочил, че в договора описанието е метален павилион тип „Вапцаров“ с тухлена пристройка, като в кадастралната карта са били отразени две сгради: с идентификатор ***, със застроена площ от 143 кв. м., и постройка с идентификатор ***, с предназначение – друг вид производствена складова инфраструктурна сграда, със застроена площ от 55 кв. м. Приел е, че е налице идентичност между пристройката, посочена в договора от 10.08.2004 г., и постройката с идентификатор ***, с предназначение – друг вид производствена складова инфраструктурна сграда, със застроена площ от 55 кв. м., като по отношение на тази сграда не е била спазена изискуемата нотариална форма и договорът не е произвел вещно-прехвърлително действие. Посочил е, че от момента на подписване на договора на 10.08.2004 г. ответникът е започнал да владее процесните имоти. От показанията на св. Г. се установява, че преди 12-13 години ответникът е закупил кръчмата (свидетелят я описва като метален павилион и сервизни помещения от тухла) и оттогава започнал да ползва имота, да паркира коли в него и да прави ремонти, а преди това бащата на ответника го ползвал, за да паркира в него коли. От показанията на св. П. също се установява, че преди десетина години ответникът е закупил сградите и е направил ремонт (поправил е счупени прозорци и ламарини) и започнал да ползва дворното място, като вкарвал там колите си. В този смисъл са и показанията на св. Г., който също посочва, че ответникът е закупил бившата кръчма през 2004 – 2005 г., и оттогава в имота прави ремонти и паркира коли. Тези факти са обусловили извода на въззивния съд, че от сключването на процесния договор от 10.08.2004 г. и в период повече от 10 години след това процесните имоти (дворно място и сграда с от 55 кв. м.) са владяни необезпокоявано от ответника и наследодателя му, поради което са придобити по давност В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Градска потребителна кооперация „Искра“ - гр. Нови Искър се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като поставя следните въпроси: 1) действията по заприходяване на недвижими имоти в счетоводния баланс на юридическо лице и декларирането им като собствен имот по реда на чл. 17 ЗМДТ, съставляват ли основание да се приеме, че е започнала да тече придобивна давност по отношение на имота от момента на неговото заприходяване, респективно от декларирането му; 2) за критериите, въз основа на които съдът следва да формира извод за идентичност на недвижими имоти, когато същата е спорна. По поставените въпроси не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 или т. 3 ГПК. По първият въпрос т. 2г на Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по т. д. № 4/2014 г., ОСГК на ВКС, на която се позовава касаторът, е неотносима, доколкото разяснява значението на заприходяването в баланса на държавно предприятие към момента на преобразуването му в контекста на придобивното основание по чл. 17а ЗППДОбП-отм., което придобивно основание е изцяло неотносимо по настоящия спор, поради което и изводите на съда няма как да противоречат на посоченото тълкуване. Отговорът на този въпрос не би бил и от значение за точното прилагане на закона или за развитие на правото. Нормата на чл. 79 ЗС ясно включва във фактическия състав на придобивната давност осъществявано върху имота владение, а последното е дефинирано от чл. 68, ал. 1 ЗС като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Касаторът не е обосновал как вписването в счетоводните му книги или изявленията му пред данъчната администрация биха могли да имат доказателствено значение при преценката дали е упражнявал фактическа власт върху процесния поземлен имот и сградата в него и то след 2004 г. (доколкото въззивният съд е приел, че това е момент, в който е установено, че ответникът владее имотите). Вторият въпрос се явява изцяло неотносим, доколкото е свързан с доводите, че не е установена идентичност между закупения от Л. Ц. И. през 1958 г. имот и процесните поземлен имот и сграда. Тези доводи на ищеца са приети от съда за основателни, поради което не са формирани изводи въз основа на договора от 1958 г. и неясно остава как отговорът на въпроса би повлиял на изхода на спора. Касаторът се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, което е обосновал с доводите, че не е опровергана констатацията на нотариуса да придобито от кооперацията право на собственост в издадения нотариален акт по обстоятелствена проверка № 118, том II, рег. № 14303, нот. дело № 289/15 г.; неоснователно ответникът поддържа, че процесният имот е закупен от Л. Ц. И. с договор от 1958 г. и неоснователно оспорва правото на собственост на кооперацията върху сграда с идентификатор ***, доколкото кооперацията му е продала метален павилион и този договор не сочи ответникът да ползва тази сграда; неправилни са и изводите на съда относно заприходяването на земята и сградата като активи на кооперацията през 1979 г., както и тези по декларирането и плащането на данъци. Посочената обосновка не може да бъде свързана с основанието по чл. 280, ал.2, предл. трето ГПК, което най-общо е относимо при нарушение на на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти, като следва да бъде установимо от мотивите на съда, без анализ и преценка на събрания доказателствен материал. В случая касационния съдебен състав не констатира подобно изводимо от мотивите на съда основание, обуславящо преценка дали някой от изводите му не е очевидно неправилен. При липсата на основание за допускане на касационно обжалване Градска потребителна кооперация „Искра“ - гр. Нови Искър следва да възстанови на С. В. Л. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 1200 лв., представляващи заплатено възнаграждение за процесуално представителство на адвокат Ц. И.. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение