Определение № 1272 от 13.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 785/2026 г.

ч.гр.дело № 785/2026 г. Производството е по чл.255 – чл.257 ГПК. Образувано е по молба на Д. Ш., процесуален представител на В. Я. Т. с вх.№ 1334/20.02.2026 г. за определяне на срок при бавност по в.ч.гр.д. № 190 /2025 г. на Варненския апелативен съд. Тя твърди, че е подала частна касационна жалба срещу определение № 810/24.11.2025 г. по ч.гр.д. № 190/2025 г. на В..АС и иска от ВКС да укаже на В..АС разумен срок за незабавно администриране на тази частна жалба. По молбата е изразено следното становище от докладчика по в.ч.гр.д. № 190/2025 на ВОС: Делото е образувано по частна жалба на В. Я. Т. чрез пълномощника и Д. Ш. срещу определение по гр.д. № 715/2024 г. на В..ОС. В..АС се е произнесъл по частните жалби и по исканията на частната жалбоподателка. На 23.01.2026 г. е постъпила частна жалба срещу посоченото определение № 810/24.11.2025 г., подадена от В. Я. Т. чрез пълномощника и Д. Ш.. Частната жалба е нередовна, с разпореждане от 28.01.2026 г. частната жалба е оставена без движение и е указано на частната жалбоподателка, че следва да представи доказателства за платена държавна такса в размер на 7.67 евро. Частната жалбоподателка е уведомена за това на 13.02.2026 г. На 20.02.2026 г. Д. Ш. (процесуален представител на В. Я. Т.) е поискана отмяна на разпореждането, с което е указано да заплати държавна такса. С разпореждане от 23.02.2026 г. съдът е оставил молбата без уважение, като е дал възможност на частната жалбоподателка да представи доказателства, че е внесла държавна такса в размер на 7.67 евро. При проверка на приложеното в.ч.гр.д.№ 190/2025 г. на ВОС установих верността на твърденията на докладчика по делото, както и че последното разпореждане е съобщено на В. Я. Т. чрез процесуалния и представител Д. Ш. на 13.02.2026 г. Срокът за представяне на доказателства за заплащане на държавната такса е изтекъл в края на деня 20.02.2026 г. (петък). Не са представени доказателства, че държавната такса е внесена. Следователно въззивната инстанция (В. АС) не е допуснала забавяне по администриране и проверка на допустимостта на подадената от В. Т. частна жалба и молбата и по чл.255 ГПК (подадена от Д. Ш.) е очевидно неоснователна. Към това следва да се добави следното: Настоящият докладчик се е произнасял вече по две други неоснователни молби на В. Я. Т. за определяне на срок при бавност по гр.д. № 715/2024 г. на В..ОС и намира, че следва да се отбележи, че тя злоупотребява с предвидената в чл.255 ГПК процесуална възможност, вместо да упражнява добросъвестно предоставените и от ГПК процесуални права да обжалва подлежащите на обжалване актове на съда до изчерпване на предвидените за това процесуални възможности, като за това изпълнява законосъобразните указания на съда, който администрира жалбите и. Воден от изложеното, съдът