Решение № 5406 от 19.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7796/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт К. Недялкова, срещу решение №4252 от 09.05.2025 г. по адм. дело № 91/2025 г. по описа на Административен съд-Пловдив (АС – Пловдив). С решението, по жалба на ЕТ „С. Кукувейков-ВА“, е обявено за нищожно уведомително писмо (УП) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2020 г. (Наредба №3/2015 г.), с изх. № 02-160-2600/10574 от 19.06.2024 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. Обявено за нищожно е УП в частта му, с която е оторизирана субсидия в размер на 0 лева по Схема за обвързано подпомагане на млечни крави (СМлК), с декларирани общо 34 бр. животни като по този начин е отказано плащане на заявените със заявление за подпомагане с УИН 16/040620/08832 субсидии в общ размер на 12 540,90 лева, както и по Схема за обвързано подпомагане на млечни крави под селекционен контрол (ЕЖСК) (мляко) – 119 бр. за сумата в размер на 18 463,71 лв., представляваща разлика между заявеното плащане от 64 224,60 лева и оторизирана субсидия в размер на 45 760,89 лева. С решението е върната преписката на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне по подаденото от ЕТ „С. Кукувейков - В. “ с уникален идентификационен номер (УИН) 16/040620/08832, уникален регистрационен номер (УРН) 180253 заявление да подпомагане 2020г., при съобразяване на дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Определен е едномесечен срок за изпълнение на съдебното решение, считано от влизането му в законна сила. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон и необосновано - основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва изводите на съда за нищожност на процесното уведомително писмо. Претендира разноски. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Ответникът – ЕТ „С. Кукувейков-ВА“, редовно уведомен, в писмен отговор чрез адв. Ж. М. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. По делото е постъпила и частна жалба от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез гл.юрисконсулт Недялкова, срещу определение №5441/17.06.2025 г. по адм.д.№91/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което в производство по чл.248 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК е изменено решение № 4252 от 09.05.2025 г. по адм. дело № 91/2025 г. на Административен съд – Пловдив в частта за разноските и е осъден Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на ЕТ “С. Кукувейков-ВА“ сумата от 3806,44 лева, представляващи съдебни разноски по делото, като към размера на първоначално присъденото адвокатско възнаграждение от 3130,37 лева е прибавена и сумата от 625,07 лева заплатен ДДС. Оспорва се определението и измененият размер на разноските присъдени за адвокат, поради това, че делото не представлява фактическа и правна сложност, проведено е само едно съдебно заседание и обемът на действията по предоставяне на процесуално представителство не е значителен. Поради това определеният размер на адвокатското възнаграждение на ответника не съответства на предоставената помощ. От ответника по частната жалба – ЕТ „С. Кукувейков“ чрез адв. Маринов, е постъпило становище за неоснователност на частната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и недоказаност на касационната жалба и на частната жалба, тъй като не се установяват отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Безспорно установено по делото е, че ЕТ „С. Кукувейков-ВА“ е земеделски стопанин по смисъла на §1, т. 23 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), във връзка с член 4, параграф 1, б.“а“ от Регламент (ЕС) № 1307/2013, регистриран с УРН 180253 в Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК), УИН 16/040620/08832. ЕТ „С. Кукувейков-ВА“ е подал заявление за подпомагане 2020 г. по схеми с вх. № 19206032/06.03.2020 г., като декларира: по СМлК – 34 броя животни, и по ЕЖСК (мляко) – 119 броя животни. Заявлението е окомплектовано със съответните приложения, декларации, таблици за заявените животни и парцели, ведно със схеми, резултати от автоматични проверки, данни за заявителя ЗП и съответствието му с изискуемите критерии по съответните схеми. По заявлението е съставен доклад за извършена проверка на място на 13.09.2021 г. от служител на РТИ-Пловдив. По заявлението, първоначално, с влязло в сила решение №1925/31.10.2022 г. по адм.д.№1840/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив, е отменен мълчалив отказ на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ за произнасяне. Задължен е същият да изплати на ЕТ „С. Кукувейков-ВА“ - финансово подпомагане на основание чл.19 и чл.19а от Наредба №3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2020 г. по поисканото от ЗП финансово подпомагане по Схемата за обвързано подпомагане на млечни крави (СМлК) и Схемата за обвързано подпомагане на млечни крави под селекционен контрол (ЕЖСК (мляко)/ със заявление УИН 16/040620/08832 за кампания 2020 г. Както правилно е установил Административен съд – Пловдив, с това решение е формиран извод по съществото на спора, като правните му последици са обективирани в диспозитива на съдебния акт, отменящ мълчаливия отказ като материално незаконосъобразен – основание по чл.146, т. 4 от АПК. Преписката по заявлението от 15.05.2020 г. с УИН 16/040620/08832 за кампания 2020 г. е изпратена на административния орган за изплащане на дължимите суми за подпомагане по двете схеми. Съдът е приел, че ЕТ „С. Кукувейков-ВА“ отговаря на условията на чл.19 и чл.19а от Наредба №3/17.02.2015 г. (цитирана по-горе). Според чл.19, ал.1 от същата наредба, правото на подпомагане по Схемата за обвързано подпомагане за млечни крави (СМлК) имат земеделски стопани, които отглеждат в стопанството си 10 и повече млечни крави, които са с предназначение за производство на мляко. Съответно в чл.19а от Наредба №3/17.02.2015 г. е уредено правото на подпомагане по Схемата за обвързано подпомагане за млечни крави под селекционен контрол (ЕЖСК), което имат земеделски стопани, които отглеждат в стопанството си 20 и повече млечни крави от една порода под селекционен контрол с предназначение за производство на мляко, които са вписани в Главния раздел на родословна книга съгласно Регламент (ЕС) 2016/1012 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно зоотехнически и генеалогични условия за развъждане, търговия и въвеждане в Съюза на чистопородни разплодни животни, хибридни разплодни свине и зародишни продукти от тях, наричан "Регламент относно разплодните животни". Последвало е издаване от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, на уведомително писмо (УП) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производство подпомагане на животни по реда на Наредба №3 от 17.02.2015 г. за кампания 2020 г. с изх. № 02-160-2600/10574 от 16.11.2022 г. С УП на ЕТ „С. Кукувейков-ВА“ е отказано подпомагане за 2020 г. по схемите – СМлК и ЕЖСК (мляко). С решение № 907 от 18.05.2023 г. по адм. дело № 345/2023 г. по описа на АС-Пловдив е обявена нищожността на УП изх.№ 02-160-2600/10574 от 16.11.2022 г., в частта, с която е отказано подпомагане за кампания 2020 г. по СМлК в размер на 12 540,90 лева и по ЕЖСК за 64 224,60 лева. Преписката е изпратена на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне по подаденото заявление за подпомагане с УИН 16/040620/08832 на ЕТ за кампания 2020 г. относно СМлК и ЕЖСК, при спазване на указанията, дадени в мотивите на съдебното решение и е определен на основание чл.187 от АПК едномесечен срок за издаване на административния акт, считано от влизане в сила на решението. С решение №1395 от 07.02.2024 г. по адм. дело № 6945/2023 г. по описа на ВАС, е оставено в сила решение № 907 от 18.05.2023 г. по адм. дело № 345/2023 г. по описа на АС-Пловдив. По подаденото заявление за кампания 2020 г. с вх.№19206032/06.03.2020 г., с УИН 16/040620/08832 е издадено оспореното в настоящото производство – УП изх. № 02-160-2600/10574 от 19.06.2024 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, с което е извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, както следва: 1/ Оторизирана субсидия в размер на 0 лева по СМлК, с декларирани общо 34бр. животни като по този начин е отказано плащане на заявените със заявление за подпомагане с УИН 16/040620/08832 субсидии в общ размер на 12540,90 лева; 2/ По ЕЖСК – 119 бр. за сумата в размер на 18 463,71 лв., представляваща разлика между заявеното плащане от 64 224,60 лева и оторизирана субсидия в размер на 45 760, 89 лева. По жалба на ЕТ „С. Кукувейков-ВА“, с процесното решение №4252/09.05.2025 г. по адм. дело № 91/2025 г. на Административен съд – Пловдив, е обявено за нищожно УП изх. № 02-160-2600/10574 от 19.06.2024 г., в частта му, с която е отказана оторизация и изплащане на подпомагане по схемите СМлК и ЕЖСК. Съдът е изложил мотиви, че така оспорените части от УП са нищожни поради противоречието си с влязъл в сила съдебен акт, където същият правен спор е бил решен вече със сила на пресъдено нещо. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено по мотиви, които се споделят от касационната инстанция и се препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро от АПК. Правилно съдът е приел, че процесното УП в горепосочената част, е нищожно, като издадено в противоречие с влязъл в сила съдебен акт. Както е постановил вече ВАС, пето отделение с горецитираното и относимо решение №1395 от 07.02.2024 г. по адм. дело № 6945/2023 г., в процесния казус безспорно е установено, че с влязло в сила на 19.11.2022 г. решение №1925 от 31.10.2022 г. по адм. дело № 1840/2021 г. на АС-Пловдив, заместник-изпълнителния директор на ДФЗ е задължен да изплати на ЕТ "С. Кукувейков-ВА", финансово подпомагане на основание чл.19 и чл.19а от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2020 г., по поисканото от земеделския производител финансово подпомагане по Схемата за обвързано подпомагане на млечни крави /СМлК/ и Схемата за обвързано подпомагане на млечни крави под селекционен контрол /ЕЖСК (мляко)/ със заявление с УИН 16/040620/08832 за кампания 2020 г. С това съдебно решение е формиран извод по съществото на спора, правните последици от който извод са обективирани в диспозитива на съдебния акт. Според задължителното тълкуване дадено от ВАС по казуса, видно от мотивите на отменителното решение № 1925/31.10.2022 г. по адм.д.№1840/2021 г. на АС-Пловдив, макар и произнесено по обжалване на мълчалив отказ, незаконосъобразността на административния акт е преценена и с оглед противоречието му с материалния закон - отменително основание по чл.146, т.4 от АПК. Според чл.177, ал.1 от АПК, решението има сила за страните по делото, а когато оспореният акт бъде отменен или изменен, то има действие по отношение на всички. Съгласно чл.177, ал.2 от АПК, актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. Смисълът вложен от законодателя в разпоредбата на чл.177, ал.2 от АПК, визиращ влязъл в сила акт на съд, има предвид административният акт да не противоречи на съдебното решение по спорния предмет, по страните и по правните последици, обективирани в диспозитива на съдебния акт. Издаденият впоследствие от органа изричен административен акт - уведомително писмо по реда на чл.10б от Наредба №5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, по заявление с УИН 16/040620/08832 за кампания 2020 г. на ЕТ "С. К.-ВА, в частта относно заявеното искане за финансово подпомагане по СМлК и ЕЖСК (мляко), макар по съществото си да е нов административен акт, касае идентичен предмет - правопораждащ факт, съдържание, основание, субекти и времеви период. За този предмет в случая е налице сила на пресъдено нещо, формирана по предмета на спора, по който съдът с решение № 1925 от 31.10.2022 г. по адм. дело№1840/2021 г. се е произнесъл - има ли право земеделският производител (ЗП) съобразно заявените за подпомагане от него животни, на финансово подпомагане по СМлК и ЕЖСК (мляко). Горното означава, че процесният административен акт - УП трябва да е със съдържание непротиворечащо на изводите на отменителното решение на съда, в частта, касаеща предмета на спора. Отричайки правото на ЗП на финансово подпомагане по СМлК и ЕЖСК (мляко), зам.-изпълнителният директор на ДФЗ се е произнесъл с изричен административен акт, противоречащ на решението на съда по спорния предмет, съответно по правните последици, обективирани в неговия диспозитив. Налага се извод, че процесното уведомително писмо с изх. № 02-160-2600/10574 от 19.06.2024 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която на ЕТ "С. Кукувейков-ВА", е отказано подпомагане за кампания 2020 г. по СМлК в размер на 12 540.90 лв. и по ЕЖСК в размер на 18 463,71 лв., представляваща разлика между заявеното плащане от 64 224,60 лева и оторизирана субсидия в размер на 45 760,89 лева, е постановено в хипотезата на чл.177, ал.2 от АПК, при което правилно в тази част е обявена неговата нищожност от първостепенния съд. Предвид разпоредбата на чл.173, ал.2 от АПК преписката правилно е изпратена от първоинстанционния съд на компетентния административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, които трябва да бъдат съобразени при новото произнасяне в указания от съда срок. Както е посочил ВАС, решение №1925 от 31.10.2022 г. по адм. дело № 1840/2021 г. на АС - Пловдив е влязло в сила като необжалвано, с последица формирана сила на пресъдено нещо за този съдебен акт, със съответните обективни и субективни предели, с което административният орган е бил длъжен да се съобрази. Доводите на касатора по материалната законосъобразност на издадения от него административен акт са преклудирани и по тях съдът не дължи произнасяне. Административен съд – Пловдив е постановил правилно решение, при липса на касационни основания по чл. 209 от АПК, което следва да се остави в сила. Касационният състав намира, че следва да се остави в сила като правилно и постановеното определение № 5441 от 17.06.2025 г. по адм. дело № 91/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е изменено решение № 4252 от 09.05.2025 г. по адм. дело № 91/2025 г. на Административен съд – Пловдив в частта за разноските. Правилно е прието в определението, че адвокатът на ЕТ „С. Кукувейков-ВА“ е регистриран по ДДС, поради което на основание §2а, изр.2 от ДР на Наредба -№1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС). Съображенията на частния жалбоподател относно прекомерност на присъденото възнаграждение не са относими. Направеното възражение в съдебно заседание за прекомерност е било взето предвид от съда при постановяване на съдебното решение. На ответника следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 1600.34 евро (3130 лева), съгласно своевременно направено искане и представен списък на разноски по чл. 80 ГПК, ведно с писмени доказателства за извършено плащане. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на пето отделение,