Определение № 2410 от 16.09.2024 г. на ВКС по т. д. № 1080/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 6013/05.04.2024г. на ответника „Фаст Форуард“ ООД и третото лице – помагач на страната в исковото производство - М. Т. В., представлявани от адв. К. Т., против разпореждане № 33/15.03.2024 г. по т.д. № 2749/2022 г. на ІІ т.о. на ВКС /, с което е върната подадена от същите лица частна жалба вх. № 2573/13.02.2024г. по т.д.№ 2749/2022 г. на ІІ т.о. на ВКС. С последната е атакувано разпореждане № 8/23.01.2024г. по т.д.№ 2749/22 г. на ІІ т.о. на ВКС. С това разпореждане е върната частна жалба вх. № 14667/16.11.2023 г., подадена от същите лица против инкорпорираното в определение по реда на чл. 288 ГПК по т.д.№ 2749/2022 г. на ІІ т.о. на ВКС определение, за оставяне без уважение направено от страните, в качеството им на касатори, искане за спиране на касационното производство, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Жалбоподателите оспорват верността на изложеното от съда съображение, че констатираната нередовност на частната им жалба - невнесена държавна такса за обжалването – не е била надлежно отстранена. Позовават се на депозирано своевременно уведомление за внасянето на държавната такса, неуточнено с входящ номер и дата, като не посочват и платежен документ с дата, предхождаща датата на атакуваното разпореждане № 33/15.03.2024 г. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е допустима, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване, предвид преграждащия му характер, съдебен акт. За да се произнесе по основателността на същата, настоящият състав съобрази следното: С определение № 1039/14.11.2023 г. по т.д.№ 2749/22 г. на ІІ т.о. на ВКС - постановено в производство по чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по т.д.№ 594/2021г. на Софийски апелативен съд, по депозирана от „Фаст Форуард„ ООД и М. Т. В. касационна жалба - е оставено без уважение инкорпорираното в касационната им жалба искане, за спиране на производството в касационна инстанция, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК / обстоятелства, относими към посочената т. 5 не са изложени /, поради преюдициалност за правния спор на резултата от висящо исково производство, индивидуализирано от касаторите с номер на делото в първа инстанция - т.д.№ 410/2020 г. на Окръжен съд Пловдив, без посочване номер на делото във въззивна инстанция / предвид обжалване на първоинстанционното решение / и с номер на делото в касационна инстанция, където се сочи висящо към датата на депозиране касационната жалба – т.д. № 737/22 г. на ІV г.о. на ВКС. Съдът се е позовал на недопустимост на спирането в касационна инстанция, съгласно приетото в т. 8 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. С частна жалба № 14667/15.11.2023 г. „Фаст Форуард“ ООД и М. В., представлявани от адв. К. Т., са обжалвали определение № 1039/14.11.2023 г. по т.д.№ 2749/2022 г. на ІІ т.о. на ВКС, в частта му, с която е оставено без уважение искането за спиране, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. С разпореждане № 8/23.01.2024 г. по т.д.№ 2749/2022 г. на ВКС е върната подадената частна жалба вх. № 14667/16.11.2023 г., без да е разграничено връщането й спрямо някое от подалите я лица. В този смисъл, настоящият състав не се счита обвързан от изложените, в разпореждане от 20.05.2024 г. на Председателя на ІІ т.о. на ВКС по настоящото дело, пояснения, титулувани „особености„, касаещи адресата на произнасянето с разпореждане № 8, като намира, че такъв са и двамата жалбоподатели. Разпореждането е съобщено на 05.02.2024 г. единствено на „Фаст Форуард„ ООД, доколкото – макар адресирано до лице - пълномощник и на М. В., в съобщението е посочено само качеството му на пълномощник на дружеството. Срещу разпореждане № 8 е подадена обща частна жалба на „Фаст Форуард„ ООД и М. В. – вх. № 2573/12.02.2024 г., която, с разпореждане № 14/16.02.2024 г. по т.д.№ 2749/2022 г. на ІІ т.о. на ВКС / находящо се в кориците на ч.т.д. № 1081/2024 г. на настоящия състав /, е оставена без движение, за представяне на доказателство за платена държавна такса по същата. Разпореждането отново е съобщено само на „Фаст Форуард„ ООД, чрез процесуалния му представител адв. Т.. С разпореждане № 33/15.03.2024г. по т.д. № 2749/2022г. на ВКС / също находящо се в кориците по ч.т.д. № 1081/2024 г. на настоящия състав / е върната частна жалба вх. № 2573/13.02.2024 г.. Видно от диспозитива на разпореждането, както и от последващи разпореждания на съдията - докладчик - от 12.04.2024 г. и 14.05.2024 г., находящи се по настоящото дело, с разпореждане № 33/15.03.2024 г. същият се е произнесъл само по частна жалба вх. № 2573/13.02.2024 г., като подадена от „Фаст Форуард„ ООД, не и по такава, изходяща от частен жалбоподател М. В.. Затова, с разпореждане № 45/12.04.2024 г. съдията – докладчик е дал на последната самостоятелно указание за внасяне на държавна такса по частна жалба № 2573/13.02.2024 г., каквато е и внесена. Налице е заявление за това - вх. № 7416/29.04.2024 г. от адв. Т., намиращо се по настоящото дело, както и разписка от 26.04.2024 г., за плащането на таксата чрез Easy Pay, намираща се по ч.т.д.№ 1081/2024 г. на настоящия състав. Двете дела - № 1080/2024 г. и № 1081/2024 г. – са приобщени за разглеждане от настоящия състав към т.д.№ 2749/2022 г. на ВКС. Вероятно това заплащане, тъй като друго не е установимо, е визирано в тук разглежданата частна жалба, за обосноваване неправилност на извода на съда, за неотстранена нередовност на същата. С оглед преждеизложеното, жалбоподателят М. В. не установява процесуална легитимация за атакуване на разпореждане № 33/15.03.2024 г. – по изявената воля на съда тя не е адресат на разпореждането. Нейната частна жалба, инкорпорирана в общата с вх. № 2573/13.02.2024 г., е предмет на производството по ч.т.д.№ 1081/2024 г. на настоящия състав. М. В. не разполага с процесуална легитимация да предяви частната жалба в защита на чуждо право – това на на страната „Фаст Форуард“ ООД. Качеството й на трето лице – помагач, конституирано на страната на същото дружество, не й придава качество на процесуален субституент. Предвид това, подадената от М. В. частна жалба, с вх. № 6013/05.04.2024 г., следва да се остави без разглеждане. По основателността на частна жалба, с вх. № 6013/05.04.2024 г., против разпореждане № 33/15.03.2024 г. по т.д.№ 2749/2022 г. на ІІ т.о. на ВКС, подадена от „Фаст Форуард“ ООД: Частната жалба с вх. № 2573/13.02.2024 г. е подадена общо от ответника и третото лице – помагач, с обосноваване на общ интерес и преследване на единен правен резултат. В тази хипотеза, аналогично на чл. 72, ал. 1 ГПК, по частна жалба вх. № 2573/13.02.2024 г. се дължи една държавна такса. Дължимостта й е следвало да бъде указана на всеки от частните жалбоподатели, което, макар и последователно, а не едновременно, е сторено. „Фаст Форуърд „ ООД е уведомен, чрез адв. Т., с връчено му съобщение на 26.02.2024 г. / страница пор. № 7 по ч.т.д.№ 1081/2024 г./. Няма данни към момента на произнасянето на съда - 15.03.2024г., към която дата е изтекъл предоставения му преклузивен срок, държавната такса да е била заплатена. В настоящата частна жалба страната не индивидуализира конкретен платежен документ и такъв не е установен от настоящия състав. По отношение жалбоподателя М. В. указанието за дължима държавна такса е отправено последващо на атакуваното разпореждане – с разпореждане № 45/12.04.2024г. и е надлежно изпълнено от нея, с внасяне на държавна такса от 15 лева, на 26.04.2024 г.. Последното, обаче, не санира нередовността на частната жалба на „Фаст Форуард„ ООД към момента на постановяване на разпореждане № 33. Общото подаване на частната жалба, респ. задължението за заплащане само на една държавна такса, в отношенията между ответното дружество и трето лице – помагач на същото / които въобще не са другари, не само необходими такива / не е скрепено с последици, идентични на указаните в чл. 216, ал. 2 ГПК, тъй като такива - като резултат от процесуалните действия или бездействия на някой от тях, спрямо другия - ГПК не предвижда. С оглед преждеизложеното, следва да бъде потвърдено разпореждане № 33/15.03.2024 г. по т.д.№ 2749/2022 г. на ІІ т.о. на ВКС. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение